Реч на председателя на БСП Корнелия Нинова по време на заседанието на 49-ти Конгрес

Добре дошли на заседанието на 49 Конгрес на БСП. В последните седмици имаше много въпроси защо свикваме Конгреса сега. Дори се внуши, че той е извънреден. Няма нищо извънредно в това заседание. Съгласно член 31 в нашия устав Конгресът е постоянно действащ орган и заседава не по-малко от веднъж годишно. В неговите правомощия е да обсъжда актуални политически въпроси и да приема платформи, програми и други документи, както и да определя насоките на парламентарната дейност на партията.

Има ли толкова важни актуални политически въпроси, които да се нуждаят от обсъждане от нашия върховен орган? Да, за пръв път България е председател на Съвета на Европейския съюз. Това е възможност страната ни да бъде не само домакин, но и активен участник във вземането на решения за бъдещето на Европа. Ние декларирахме, че ще подкрепим правителството за председателството при едно условие – приоритетите да бъдат обсъждани и приети в парламентарната зала от всички парламентарно представени партии. Бойко Борисов прие това условие и не го изпълни.

Обществото ни не беше ангажирано в смислен дебат как да продължи да се развива ЕС и къде е мястото на нашия национален интерес в общите европейски интереси. Правителството сведе председателството до техническа подготовка, но не и до политики. Националният съвет излъчи преди четири месеца екип, който да изготви наша позиция. Днес я представяме на вашето внимание. Нека я обсъдим, да чуем мнението на цялата партия и след това да ангажираме българските граждани в този така важен за България въпрос.

Втората  тема е Бюджет 2018. Някои казват: „Не е работа на опозицията да прави бюджет. Той се прави от управляващите“. Вярно е, че се прави от правителството, но е работа на опозицията да представи своята алтернатива. Ние сме поемали ангажименти и сме длъжни пред онези почти един милион българи, които ни подкрепиха, да спазим обещанията си. Работа на управляващите е дали ще се съобразят с нашата алтернатива или ще я отхвърлят автоматично, само защото е предложена от опозицията. Това е тест за тяхната политическа зрялост или политическо високомерие и самодостатъчност.

Този дебат по бюджетната политика трябва да се изнесе и извън пленарната зала, извън дребнотемието и парламентарните скандали и да потърсим обществената подкрепа и енергия за промяна. Свикахме това заседание, за да отговорим и на онези политически анализатори, социолози, граждани, които имат мнение: „Да, БСП е опозицията, но все още не е алтернативата“. Дори наши партийни членове казват: „ще има предсрочни парламентарни избори, но партията не е готова, защото няма управленска алтернатива“.

Каква по-ясна заявка за това как виждаме бъдещото управление от закона за бюджета, в който не просто предлагаме сметки, а залагаме промяна на моделите на функциониране на цели системи. Разбира се един бюджет не покрива цялостната ни визия за алтернативност, но е стъпка в тази посока. Имаше и критики, че ръководството на партията се е изолирало, че трябва да ангажира структурите си и повече хора във вземането на решения. Ние отчитаме тези мнения и свикахме това заседание, в което участват представители на партията от цялата страна. Нека чуем какво мислят нашите членове по важни за държавата и партията въпроси.

Уважаеми другари и другарки,

На Конгреса през май 2016 г. и на заседанието през януари 2017 г. ние приехме да подготвим лява алтернатива на дясната политика на ГЕРБ и сме го направили. Предлагали сме различни решения в определени сектори и убедени, че сме прави, повтаряме: „ние сме алтернатива“. Не мислите ли обаче, че не е важно как ние се самооценяваме, а как ни оценяват нашите сънародници? Защо се усилват гласовете на онези, които мислят, че всички политически партии са еднакви? Защо расте апатията у народа ни и намалява вярата, че нещо може да се промени? Пропастта народ – политическа класа се увеличава. Колко трябва да чакаме, за да осъзнаем, че това е огромен риск? Не за собственото ни оцеляване като партия, а за функционирането на държавността, за представителната демокрация и за принципите, залегнали в Конституцията на Република България.

Вижте какво се случва в Европа. Недоволството срещу политическото статукво роди крайни и националистически формации, които дори влязоха в управлението на някои държави. Можем ли ние като партия да заявим, че битката с ГЕРБ по оста ляво – дясно е задължителна, но вече не е достатъчна? ГЕРБ като управляваща партия в последните осем години е еманация на модел, който е резултат на политическите грешки на всички партии, участвали в управлението последните 27 години. Можем да останем на равнището на партийните си противоборства с ГЕРБ, но можем и първи да бъдем държавниците, които гледат по-далеч и да кажем – преходът беше сгрешен, разбираме го и искаме да променим това. Защото в резултат на грешни политически решения, на задкулисие, на лични интереси и корупция изчезваме като народ.

Ние се намираме в демографска катастрофа. Само за една година – миналата, сме намалели с 51 925 души. Неравенствата се увеличават. Хората, живеещи в тежки материални лишения през 2016 г., са 2 460 000 и само за две години са се увеличили със 100 000 души. Отваря се ножицата между доходите на 20-те процента най-бедни и най-богати – от 6,1% 2012 г. стигна 7,9 % през 2016. Висококачествено и своевременно медицинско обслужване е невъзможно за една трета от българските граждани. Делът на неграмотните достигна критични за страната ни нива – всяка година отпадат 19 000 ученици. В това време между 10 и 15 млрд. лева се присвояват от паралелната държава и сме първи по корупция в ЕС.

Разбира се, че тези проблеми са натрупвани в годините. Народът ни не е доволен от живота си и рано или късно това недоволство ще изригне. За да не позволят това да се случи, ГЕРБ прибегнаха до нещо изключително опасно – посегнаха на основни човешки права, на принципите на правовата държава, на европейски ценности, на ценности на демокрацията.

Свободата да мислиш различно те заклеймяват с думите: клеветник, убиец, мракобесник. Ако задаваш неудобни въпроси и търсиш истината, ти изстива столът, уважаеми журналисти. Позволяваш си да критикуваш властта – значи си хлебарка, която трябва да бъде смачкана. Искаш да гласуваш свободно за някой различен от управляващите – спира ти се обядът от социалната кухня, например Вълчи дол. Искаш да кандидатстваш за държавна служба – само ако станеш член на ГЕРБ. Ще получиш обществена поръчка, само ако си от приближените фирми на властта. Искаш да разкриеш корупция на управляващите, това вече може и да е престъпление, защото корупцията е обект на национална сигурност – оградата с Турция. А ако упражниш законното си право на протест или защитиш живота си, ти си узурпатор или правиш държавен преврат.

Българи, това е ново, модерно робство. То не идва отвън, то се прави тук, от партия ГЕРБ, която си присвои държавата ни. Този модел има своите съюзници и се самовъзпроизвежда. Той се подкрепя от различни организирани структури на обществото, от бизнес структури, които предпочитат да се договорят и да си защитят интересите сега и на парче. Масово се внушава, че няма алтернатива. А когато такава се появи, срещу нея се хвърля цялата държавна машина и сериозен медиен ресурс тя да бъде дискредитирана. Чрез политическо инженерство управляващите създават фалшиви алтернативи на временни партии, които обират народното недоволството, а след влизането в парламента, се договарят и крепят правителството. Общественият дебат се измества към дребнотемие и жълти новини, които убиват сериозния разговор за алтернативната политика.

Елемент от този модел е заличаването на опозицията. Това минава през опити тя да бъде приобщена и „нахранена“, ако това не се получи, се преминава към разбиването и обезличаването й. Имитират се реформи – съдебна, здравна, образователна. Винаги представени като социална политика за увеличаване на средства в тези сектори, но всъщност е предпоставка за увеличаване на кражбите в тях. Ние не просто трябва да предложим лява алтернатива на дясната ГЕРБ. Ние имаме вече по-висока цел – да освободим държавата и народа си от веригите, в които ги държи една партия и ги употребява, за да се възпроизвежда. Нека този народ да бъде свободен да избира, когото иска.

Такава алтернативност вече не е въпрос само на противопоставяне на партийни платформи, което е задължително, това вече е въпрос на държавност и е въпрос за държавници. Няма да стане изведнъж и няма да е лесно, но трябва да започнем с първи стъпки. Бедността държи в зависимост хората. Ето защо поставям на първо място въпроса за неравенствата.

Стъпка към тяхното преодоляване е различна от досегашната данъчна система, с необлагаем минимум и прогресивна скала за облагане на доходите. Към месец юни 2017 г. от осигурените лица 2 829 626 души имат среден месечен облагаем доход 672 лева – 8600 месечен доход 25 101 лева месечно или над 37 пъти разлика. Веднага ни заляха с клишето: социалистите искат да взимат от богатите и да дават на бедните. Не, социалистите искаме справедливост и солидарна отговорност от членовете на обществото, за да му гарантират развитие. Прогресивни данъчни системи има в повечето европейски държави – в Германия, Франция, Австрия. От нашето предложение 2 850 000 работещи българи ще плащат по-малко данъци, а приблизително 100 000 души повече.

Един милиард лева ще останат в хората, които чрез потреблението, а оттам и чрез косвените данъци, ще допринесат за икономически растеж и приходи в бюджета. Неграмотността е втората причина народът ни да бъде държан в зависимост и манипулиран. Ето защо трябва да променим и модела, по който се финансира и функционира образователната ни система. В неговата основа стои принципът „парите следват ученик“. Този модел принуждава директорите да водят фиктивно присъствие на ученици, за да си спасят училището от закриване.

Те не са виновни, виновна е системата, която ги принуждава. Предлагаме смяна и на този модел, както и един учебник по един предмет за един клас. Знаем срещу какво се изправяме, срещу какви огромни финансови интереси, натиск това да не се случи. Вярвам, че това няма да ви разколебава и ще стоим единни на тази позиция. За да може нацията ни да се развива, тя трябва да е здрава, но днес здравето е търговска стока. Всяка година различни правителства увеличават парите за здравеопазване. Резултатът: то е все по-недостъпно и по-скъпо. Значи има нещо сбъркано в модела. Ние го виждаме в това болниците да са търговски дружества, ръководствата на болниците са принудени да мислят първо за баланса си, а след това за пациента. Не можем да ги обвиняваме. Така ги принуждава системата. Има мнение, че много се краде в болниците.

Нека виновните бъдат наказани. Не може ненаказаната кражба да бъде причина за наказване на българските граждани, за закриване на държавни и общински болници. Къде да отидат да се лекуват тези хора? Нека не търгуваме със здравето и болниците да не са търговски дружества, а лечебни заведения по Закона за лечебните заведения. И тук знаем срещу какво се изправяме, срещу какви и колко силни икономически лобита в частното здравеопазване.

Вярвам, че това няма да ни огъне. Много пъти сме записвали на книга здравето не е стока, но досега не направихме реална стъпка да го докажем. Нека го направим с всички рискове да срещнем сериозен отпор. Не само в Европа стои въпросът за Европа на две скорости. В България отдавна живеем на две скорости. Безработицата в Северозапад е – Видин 16,4%, Враца 13,7%, а в София 3,9%. Средната заплата в Северозападния регион е 830 лв, а в София 1 400 лв. Безработицата и ниското заплащане е причина за миграцията, демографската криза и обезлюдяването на цели региони, като добавим към това и сгрешения модел на финансиране на общините по партиен принцип, с допълнителни средства с постановление на МС, картината става изключително тревожна. Ето защо предлагаме целенасочена държавна политика към местната власт и създаване на нарочен фонд за северозападна България и Странджа-Сакар.

За целия бюджет имаме отделна точка в дневния ред и там колегите ще го представят в подробности и сектори – икономика, социална политика, сигурност. Аз исках само да очертая акцентите в него. Това не е просто различен бюджет от този на ГЕРБ, това е различна визия за развитието на България. Но само с думи няма да стане. Трябват реални действия. Средството за постигане на тази визия е сваляне на ГЕРБ от власт, предсрочни избори и мобилизация да ги спечелим, за да я реализираме в управление. Една от стъпките е вот на недоверие към правителството „Борисов-3“. Предлагам Конгресът да обсъди и реши кога БСП да проведе разговор с другите парламентарни партии и да внесе вот на недоверие към кабинета. Ние от парламентарната група сме готови.

Знам, че веднага ще се намерят политически анализатори и говорители, че БСП иска да злепостави България по време на председателството на ЕС, но както каза и президентът Радев – това председателство не може да е омерта, която да гарантира спокойствието отвътре и легитимация отвън. В навечерието на председателството, българският премиер Борисов е изключително активен на външнополитическата сцена, но резултатна ли е тази активност, какво носи тя на България и Европа? Тя започна с амбициозната заявка за посредничество между Турция и ЕС. След совалката на премиера Борисов между Анкара и Берлин, напрежението не само че не намаля, а ескалира до открити заплахи. Германия заплаши да изтегли своите военни от Инджирлик и предупреди, че може да се замразят преговорите за членство на Турция в ЕС. Президентът Ердоган отговори, че ако Европа продължава по този начин, никой европееец, където и да било по света, няма да може да ходи по улиците и да е в безопасност.

И посредникът  се сниши. След това нашият премиер се нае да посредничи между Вишеградската четворка и останалите държави от ЕС. Прояви отношение към срещата в Прага, разговаря с канцлера Меркел и резултатът от това посредничество не закъсня. Виктор Орбан, подкрепен от Полша, Чехия и Словакия, заяви в Будапеща, че не приема силово налаганите от ЕК квоти и отказва да приема не само мигранти, но и каквито и да било други заповеди от ЕС. И българският посредник се прибра в София тихо и кротко.

Да погледнем посредническата роля на Борисов на Балканите. След подписването на договора с Македония, който и ние подкрепихме, премиерът се зае да посредничи пред ВМРО-ДПМНЕ за подкрепата му и заяви: „Имам среща с Никола Груевски, с него сме заедно в едно политическо семейство – в ЕНП, седим заедно в Брюксел, истински ще съм щастлив да го убедя и той да подкрепи. ВМРО-ДПМНЕ не подкрепи този договор. Нещо повече – поиска референдум. Очевидно от фактите посредникът Борисов се провали. Да видим какво донесе тази външнополитическа активност на България. Основните усилия на правителството са съсредоточени върху влизането в Шенген и чакалнята на еврозоната. Но и тук българският премиер удари на камък и то сред приятелите си. Германският министър на вътрешните работи заяви, че не вижда възможност за влизането на България в Шенген. Канцлерът на Австрия – че е безразсъдно предложението България да влезе в Шенген, а на Холандия министър-председателят се противопостави на това влизане в Шенген.

В същото време няма ясна визия на правителството по кой от петте сценария, предложени в Бялата книга на г-н Юнкер, ще се развива ЕС. За излизането на Великобритания от  разбрахме с премиера, че разводите са скъпо нещо и страдат децата. Но разбра ли българското общество как ще се отрази този развод на България? Намаляването на бюджета на Европа след излизането на Великобритания за сметка на какво ще бъде – на кохезионната политика ли, ако бъде така, българското правителство готово ли е да увеличи дела на публичните инвестиции в икономиката, за да компенсира това намаление. Ако не го направи, това ще се отрази ли на икономическия растеж? Редица важни въпроси, които изискват държавническа и дългосрочна визия от национален интерес, за която няма и дума. Това е външна политика на ПР-а, на снимката, на снишаването и послушанието пред по-силните. През това време се хвърля енергия и средства БСП да бъде представена като антиевропейска партия. Нека видим защо.

На какви факти почива тази манипулация на общественото мнение, най-силно проработила в предизборната кампания за 44 НС. БСП взе решение на своите колективни органи Конгрес и НС да изрази следните позиции – против подписването на СЕТА, за сваляне санкциите срещу Русия; против Европа на две скорости, за еднакви стандарти при храните. Като председател на партията изразих тези позиции по следния начин: „Българският народ е равноправен с другите европейски народи, вие не сте ни началници, санкциите срещу Русия трябва да паднат, ще направим така че България да бъде пълноправен партньор, а не втората скорост на Европа, не сме второ качество хора, за да ядем второ качество храни, или ще променим Европа, или ще я загубим като цивилизационен избор, заради вашите десни правителства, заради вашите бюрократична политика ЕС е в това състояние“. Веднага десните партии в Европа, в лицето на генералния секретар на ЕНП г-н Лопез, който дойде в България и дясната ГЕРБ определиха това като антиевропейска позиция и започна голямата обработка и манипулация на общественото мнение. Вижте поведението на десните лидери – щом сте против дясното управление в Европа, значи сте против ЕС. Не ви ли прилича на познатото от българската действителност – щом сте срещу нас, значи застрашавате националната сигурност. Минаха изборите и какво се случи – тези десни лидери започнаха да повтарят това, което ние говорехме в кампанията.

От някои от нашите тези дори направиха европейски кампании. По темата двойни стандарти в храните г-н Юнкер заяви – не може в Европа да има две класи потребители, не става въпрос за вкус, а за достойнство. По темата за две скорости и че не искаме да сме в задния двор на Европа, Доналд Туск на церемонията по случай 60-годишнината на римските договори заяви: Европа като политическо образувание или ще бъде единна, или изобщо няма да бъде. Днес вече и премиерът Борисов споделя нашата теза от кампанията, че искаме да сме равни на другите европейски народи и заяви: нашият глас трябва да е равен на германския. Искането ни за свалянето на санкциите срещу Русия също беше заклеймено като антиевропейско поведение. Месеци по-късно европейски лидери споделяха: при срещата с Путин г-жа Меркел: „Русия е важен наш партньор“.

Г-н Макрон казва: „нито един важен проблем в света не може да бъде решен без Русия. На среща в Москва г-н Орбан заявява: Русия по никакъв начин не е заплаха, нито враг на Унгария. На среща между г-н Путин и г-н Ципрас, последният заявява: Гърция и Русия имат голямо бъдеще. Наш стратегически избор е да укрепваме връзките с Русия. Т.е. какъв е изводът – когато лява партия изрази позиции, това е антиевропейско поведение. Когато десен политик ги повтори след шест месеца, това е европейско визионерство. Когато защитаваш твърдо националния интерес на родината си и достойнството на българите, значи си против Европа. А когато се снишаваш и слушаш, си достоен европеец.

Изводите оставам на вас. Но отговорът на нашата визия за бъдещето на Европа и мястото на България в това бъдеще, ще дадем днес. Затова ще говорим повече във втора точка, аз бих искала да поставя само няколко акцента:

1. Европейският съюз – пълноценен социален съюз. Европеският социален модел не е за продан.

2. България в ядрото, а не в перфиферията на ЕС.

3. България – активен участник, а не пасивен слушател на европейската сцена.

4. ЕС на заличаване на неравенствата между държавите членки.

5. ЕС, в който Западните Балкани имат ясна европейска перспектива.

Този доклад ще бъде представен от Сергей Станишев. Бих искала да ви информирам, че Националният съвет Не просто трябва да предложим лява алтернатива на дясната ГЕРБ, а да освободим държавата и народа си от веригите, в които ги държи една партия номинира другаря Сергей Станишев за президент на партията на европейските социалисти и предлагам Конгресът също да потвърди и издигне тази номинация днес.

Тази новина достига до Вас благодарение на информационна агенция Bulpress

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!