Може ли Финландия да стане първата страна в света, която да въведе универсален базов доход? Напълно е възможно. Финландското правителство харесва идеята и е готово да вложи сериозен ресурс в подобен национален експеримент. От 2017 г. около 100 000 финландци да получават в продължение на 2 години до 1000 евро на месец, независимо от своите доходи., пише „Сега“ в специален обзор по материали от чуждестранния печат.

Има три причини за тази инициатива, казва Оли Кангаз, който е сред инициаторите на експеримента и е директор Finnish Social Insurance Institution (KELA). Първо, рязко се е увеличил броят на финландците, които работят почасово, временно или на свободна практика. Тези хора не могат да получават нито привилегиите на работещите на пълен работен ден, нито помощи за безработни. „Една от целите е да направим нашата социална осигурителна система по-гъвкава и приспособима към промените на пазара на труда“, обяснява Кангаз. Второ, правителството се опитва

да се справи с нежеланието да се работи

Някои безработни изобщо не си търсят работа, защото заплатата им би била по-ниска от социалните помощи. Идеята е, че като им се гарантира базов доход, те ще изявят желание да работят, за да изкарват повече пари. И трето, правителството иска да намали бюрокрацията. „Ако получавате помощи, базирани на вашите доходи, чиновниците трябва да проверят всички факти във вашата молба. Ако доходите ви се променят, процесът трябва да се повтори. Ако парите се дават без условия, ще се спестят разходи от чиновници“, обяснява Кангаз.

Финландия не смята да дава пари на всички свои граждани от самото начало. Идеята е за тези две години да се види как ще се отрази раздаването на пари на гражданите – дали те ще искат да работят, дали се ще повиши тяхното благосъстояние, дали ще се подобри тяхното здравословно състояние.

Социологическите изследвания показват, че 69% от финландците подкрепят идеята за базов доход. Но има спорове

колко точно трябва да е той

Например, ако базовият доход е твърде висок, това може да се отрази негативно на пенсионните фондове, които разчитат на вноски от работещи хора. „Ако плащаме над 1500 евро, можем да се сблъскаме с политическа или институционална съпротива от профсъюзите, които отговарят за управлението на фондовете срещу безработица“, обяснява Кангаз. Финландия е страната, в която почти всички работещи членуват в профсъюзи, и мнението на синдикатите е от изключителна тежест.

Няколко десетки холандски града също имат намерение да се включат в експеримента по изплащане на гражданите на „базов доход“. Жителите на Утрехт, Грьонинген, Маастрих, Гауда и др. през 2016 г. могат да започнат да получават около 1000 евро от властите. Предполага се, че все пак те ще бъдат разделени на групи – една част ще получават пари срещу определени ангажименти, но по-малко, отколкото се изисква от стандартните социални програми за бедни, а друга част няма да имат абсолютно никакви ангажименти. Резултатите ще бъдат анализирани от учени, които трябва да определят

доколко ефективна е такава социална политика

Те трябва да разберат доколко получаването на пари даром ще повлияе върху желанието на хората да работят – колко ще напуснат работа, колко ще я сменят, колко ще предпочетат да учат. Ще се изследва и за какво се харчат допълнителните пари – за удоволствия, за подобряване на качеството на живот или за инвестиции в собственото бъдеще.

Всъщност програмата трябваше да започне още през есента на 2015 г., но това не се случи, защото условията й трябва да бъдат утвърдени на различни нива, а и част от тях противоречат на законите за социалните помощи и могат негативно да се отразят на безработните, които ги получават. Очаква се все пак експериментът да се проведе в началото на 2016 г., като първият град най-вероятно ще е Утрехт, а по-късно и в други градове.

Други богати европейски страни също замислят въвеждането на базов доход. В Швейцария още през 2013 г. група активисти събра необходимите 100 000 подписа за петиция за провеждане на референдум за въвеждане на базов доход в размер на 2.5 хиляди франка на месец, без да има условия или ограничения за получаването им. Вероятно референдумът ще се състои през 2016 г. Правителството е категорично против инициативата. Самите швейцарци с референдум през 2014 г. отхвърлиха повишаването на минималната заплата до 22 франка на час, което би било най-високият европейски показател. Но все пак трябва да се има предвид, че минимална заплата получават около 10% от работещото население на страната, т.е. от увеличението й биха се възползвали малцина, докато базовият доход ще се отрази положително на всички швейцарци. Инициаторите изчисляват, че за изплащането на базовия доход биха били нужни около 200 млрд. франка годишно, 70 млрд. от които могат да бъдат взети от днешните социални програми, а останалите – от данъци (предлага се увеличение на ДДС и на данък общ доход).

Слабото място на програмата е именно увеличението на данъците,

тъй като за много швейцарци то може да се окаже сравнимо, че и по-голямо, отколкото гарантираният базов доход.

Концепцията за базов доход не е нова. Подобни идеи на теория са разглеждали икономисти и социални мислители още от времето на Томас Мор. Първите експерименти от този род са се провели в САЩ през 1968-1972 г. в Ню Джърси, Пенсилвания, Индиана, Айова и други региони, в които са се включили около 8.5 хиляди души. През 1974-1979 г. подобна програма имаше в канадския град Дофин, където цялото население от около 10 000 души получаваше гарантиран доход. При тези експерименти стана ясно, че подобни доходи почти не влияят върху пазара на труда – хората не са се отказали от работата си, а малцина (по-малко от 1%) са намалили натоварването си на работното място. Допълнителните пари основно се харчели за образование и здраве – децата от семействата с гарантиран доход по-често завършвали училище, възрастните се записвали в различни курсове, а нуждата от лечение рязко спаднала. Въпреки това в САЩ програмите за гарантиран доход не получили политическа подкрепа, а в Канада експериментът бе прекратен заради икономическата криза в края на 1970-те години.

Впрочем нито един от проведените социални експерименти не трябва да се смята за напълно „чист“, а неговите резултати да се пренасят върху цялото общество. Хората, които са получавали гарантиран доход, са разбирали, че това е временна програма и не са напускали работа, самите доходи са зависели от общия доход на семейството и са били по-скоро нещо като социални помощи, а и неголямото количество участници в програмата не са могли да повлияят на икономиката нито на региона, нито на страната. Предстоящият холандски експеримент също е от този сорт. Единствената по-важна разлика с предишните е, че за изминалите десетилетия аналитичният арсенал на учените значително се е подобрил и те могат по-точно и качествено да оценяват последиците от действията на властите.

В най-бедните страни също раздават пари

Разбира се, не държавата, а западните благотворителни организации. Една от тях е частната компания GiveDirectly, основана през 2009 г. от випускниците на Харвард и Масачузетския технологичен институт Пол Нихаус, Майкъл Файе, Ройт Ванчу и Джереми Шапиро. Отначало те вложили собствени средства, но от 2011 г. компанията е отворена за външни дарения и бързо набира популярност.

Концепцията на GiveDirectly не се е появила случайно. Опитвайки се да реализират своето желание да помогнат на бедните в затънтени страни, студентите се сблъскали с неочакван проблем – нито една известна благотворителна организация по онова време не се занимавала с нещо просто и очевидно – доставка на налични пари кеш от донорите за рецепиентите. Обичайната схема на работа на тези фондове е да получат пари от благотворителите, да купят с тях стоки от първа необходимост и да ги доставят до хора в Африка или Азия. Ефективността на подобни операции е много ниска. Съществената част от парите изобщо не напуска развитите страни – тя отива или за заплати на ръководителите и сътрудниците на организацията, или за организиране на конференции, или за реклама и т.н. Закупуването на храна, строителни материали, дрехи и др. често става на завишени цени, а доставката до отдалечените и често размирни страни обикновено струва повече от самата стока.

Много по-просто би било на бедните да се дават пари, които те

сами да решат за какво и как да похарчат

Така смятали и четиримата икономисти, които решили да прескочат благотворителите посредници и да създадат организация, която да доставя пари кеш на получателите. Времето за началото на операцията било избрано удачно – в Африка, където съществуват определени проблеми с банковата дейност, започнала бързо да се развива системата за мобилни разплащания. В настоящия момент дори бедните жители на отдалечените селища в много страни на континента купуват стоки на пазара, плащайки с есемес от стара „Моторола“. В краен случай те могат да получат пари кеш от „жив банкомат“ – посредник от съседното село, превеждайки пари на неговия мобилен телефон. В резултат раздаването на живи пари е много по-просто от организирането на традиционните доставки на хуманитарна помощ. Затова и количеството на организациите, работещи с налични пари, расте, но обемите на тези трансфери, по данни на Overseas Development Institute, съставляват само 6% от общите обеми благотворителна помощ в света, или $1.2 млрд. годишно.

Агентите на GiveDirectly работят в Кения и Уганда. Тяхната задача е да намерят бедно село, да идентифицират най-бедните жители там и да им дадат мобилни пари. Това не е толкова трудно – на място или с помощта на космическа снимка се определят къщите, построени от глина, със сламени покриви и др. подобни признаци на бедност. Живеещите там семейства получават пари. „Богаташите“ от къщите с бетонни стени и метални покриви са оставени извън програмата. Понякога компанията експериментира – на случаен принцип се избират няколко села, в които практически всички жители стават участниците в програмата.

Раздаваните суми са доста солидни според местните стандарти – около $1000 на семейство в продължение на година. Във всеки случай сумата се определя отделно, като се изхожда от няколко параметри: изоставането на определеното семейство от средния стандарт на живот на съседите, потенциалния ефект от получаването на парите (той трябва да е голям) и местните цени. Като ориентир се взема средната стойност на 5.5 години обучение в училище, 5.2 г. обезпечение на един възрастен с храна, цената на покрив за 4 къщи. Парите се дават без никакви ангажименти от страна на получателите, които могат да ги харчат по свое усмотрение.

Компанията отбелязва високата ефективност на програмата. По данни на GiveDirectly

в Кения до хората достигат 91 долара от 100 дарени,

в Уганда – 85 долара. Това е висок показател, тъй като по света се смята за приемливо ниво от 66 долара и повече. През 2014 г. GiveDirectly е дала на африкански семейства 6.6 млн. долара, събирайки от спонсори 17.4 млн. долара (останалата част е планирана да се разпредели през 2015 г.). През 2015 г. в компанията са постъпили още 25 млн. долара от фонда Good Ventures на Дъстин Московиц (един от основателите на „Фейсбук“), така че размахът ще се увеличава.

Създателите на GiveDirectly изследват и ефекта от раздаването на пари. Плащанията на получателите на парите се проследяват с най-разнообразни методи (включително и с космически снимки, определящи как се е изменил домът им). Променят се много неща. Както се изяснило, африканците не харчат парите от спонсорите за алкохол, цигари или хазартни игри. По-голямата част от семействата приемат неочаквания подарък като възможност най-накрая да се нахранят до насита, но и като шанс да се измъкнат от нищетата, като направят разумни инвестиции. Година след получаването на парите средният доход на такива семейства нараства с 34%, а средните активи – с 52%. Мнозина купуват земя и добитък, развиват стопанство и получената печалба харчат за подобряване или строеж на жилища,медицинско обслужване или скъпи дрехи.

И докато GiveDirectly, която няма печалба, през 2014 г. Майкъл Файе и Пол Нихаус основават и потенциално печелившия старт ъп Segovia Technology. В тази компания инвестират основателят на LinkedIn Рид Хофман, инвестиционният фонд Pershing Square на Бил Акман и Omidyar Network Fund на основателя на eBay Пиер Омидияр. Задачата на Segovia е да обезпечи със съвременни технологии целия процес на финансовата помощ – от първите изследвания на местата до изплащането на парите на крайните потребители, както и да проследява резултата. Клиентите на компанията са длъжни да са недържавни организации и правителствени агенции, занимаващи се с разпределение на налични средства в бедни държави.

По-голямата част от възраженията срещу подобни способи се свеждат до това, че

„обикновените хора“ не умеят да управляват пари

и затова те най-вероятно ще ги похарчат за развлечения и алкохол, а не за нещо полезно. Освен това се смята, че ако имат достатъчно средства за достоен живот, хората ще бъдат демотивирани да си търсят работа. Експериментите досега обаче опровергават тези скептици. И американците, и канадците, и африканците в по-голямата си част харчат ефективно „подарените“ им пари, подобрявайки своето материално положение в дългосрочна перспектива. Ключовата особеност както на базовия доход, така и на благотворителните акции на GiveDirectly е относително големият размер, който съществено влияе на качеството на живот на получателя. Точно обратният е резултатът, когато се раздават по-малки суми. Например в Либия имаше експеримент, където на дребни престъпници и бездомници раздаваха по 200 долара. Получателите на помощта си купували нови дрехи и известно време се хранели нормално, след което били принудени да се върнат към предишните си занимания. Неголямата еднократна помощ с нищо не променила живота им.

Оттук произтича и основният проблем на такъв подход – не е възможно

да се харчат много пари за подкрепата на много хора

Така че програмата не може да обхване дори неголяма страна с население от няколко милиона души. Само най-развитите и богати държави с неголямо население и крайно висока производителност на труда (например Норвегия) могат да опитат да внедрят базов доход и само обединените усилия на най-богатите благотворителни организации по света теоретично са способни да измъкнат от нищетата жителите на Кения (44 млн. души) или Уганда (37.5 млн. души).

„Почти комунизъм“ като висш стадий на развития капитализъм по принцип е възможен, но до реализацията му пътят е дълъг – отначало трябва значително да се повиши производителността на труда с помощта на цифровите технологии и роботизацията на промишлеността. Затова пък изследването на неговото влияние върху всекидневния живот на хората може да започне още днес.

Снимка :Тони Баждаров БТА
В България идеята за безусловен базов доход най силно се пропагандира от бизнесменът Тони Баждаров

Източник: velikabulgaria.eu