Днес Либия е една унищожена държава, в която кипи гражданска и междуплеменна война. В страната действат няколко правителства, огромен брой африкански имигранти нахлуват в Европа през Средиземно море. Няма и помен от „демокрацията“ и „свободата“, за която се говореше.Кадафи беше на власт от 1969 до 2011 година, когато беше свален и убит след поредната кървава интервенция на НАТО, след която остана само хаос и разруха. Но защо, след като толкова години той успя да се задържи на власт и често си сътрудничеше с тези, които го свалиха, точно през 2011 година той най-накрая бе свален?

В разгара на предизборната кампания в САЩ изтече нова порция скандални имейли на Хилъри Клинтън от времето, когато тя заемаше поста на държавен-секретар.

От кореспонденцията става ясно, че Муамар Кадафи е свален, а страната – разрушена, заради огромните й златни запаси и опасността от създаване на панафриканска валута.

В последните публикувани писма са назовани конкретните причини, поради които САЩ подкрепяха активно свалянето на Кадафи – крупните златни и нефтени запаси на Либия, както и разширяването на френското влияние в северноафриканския регион. По-това време, както стана ясно по-късно, Кадафи е „дарил“ десетки милиони за предизборната кампания на Саркози. В последствие водената от него Франция изигра важна роля за убийството му.

Но главните опасения на САЩ са, че огромните златни запаси на Кадафи могат да послужат като основа за създаването на панафриканска валута – един от амбициозните проекти на либийския лидер.

В едно от писмата се споменава, че по онова време Либия разполага със 143 тона злато и приблизително същите количества сребро, чиято обща стойност се изчислява на 7 милиарда долара през 2011 г. Адресатът на писмата остава неизвестен, тъй като е скрит зад псевдонима „Сид”.

Хилъри Клинтън бе подложена на остри критики за нахлуването в Либия, след като американската общественост започна да разбира, че в тази операция „има нещо гнило”. Точката на пречупване се оказа жестокото убийство на американския посланик в Триполи Кристофър Стивънс през октомври 2012 г.

Година по-късно сенатор Ранд Пол, който е сред кандидатите за президент на рапубликанците, заяви, че Стивънс и американското посолство в Триполи са причастни към доставката на оръжие за либийските бунтовници. Тази информация бе потвърдена и от известния френски журналист Бернар-Анри Леви, който участваше в преговорите с либийските опозиционери.

„Писмата на Клинтън потвърждават резултатите от изследванията. Диктатори възглавяват много африкански страни, но Западът не бърза да им се меси в работите. Администрацията на Обама още от самото начало се ръководи от наивни или откровено погрешни представи какво трябва да се предприеме за регулиране на ситуацията в Либия след войната”, заяви за RT политическият коментатор Ариел Бен Соломон от „Джерузалем пост”.

През 2011 г. лидерите на западните държави приветстваха свалянето на режима на Кадафи като демократична стъпка, без да се погрижат за нейното стабилизиране и функциониране на държавата. Хаосът закономерно породи тотален разпад на държавността и предизвика огромна бежанска вълна.

Според Ариел Бен Соломон още от началото е било очевидно, че нахлуването в Либия ще доведе до негативни резултати.

Преоценката на събитията в Либия през 2011 г. е интересна и от гледна точка на днешните събития в Саудитска Арабия, където властите екзекутираха 47 души, но това не предизвика никаква реакция от страна на американските и европейски политици. Освен това сега Европа е принудена да посреща милиони африкански имигранти, които Муамар Кадафи се бе договорил да не допуска преживе. Като цяло: Интервенцията на НАТО в Либия е поредната, която допринесе до дестабилизирането на региона.

Източник:alterinformation