Двойно по-големи субсидии очакват структурите по места, стана ясно по време на съботното заседание на Националния съвет на БСП. Корнелия Нинова уточни, че удвояването на партийната субсидия ще стане факт със задна дата от септември. Тя представи и разпределението на бюджета, с който БСП ще борави до края на годината, а членовете на съвета подкрепиха предложението й, пише „Дума“.

Нинова ще прекрои и щатните бройки на „Позитано“ 20. В централата официално на трудов договор ще са заети 111 души, дейността на апарата ще се подпомага и от хора на граждански договори, но лидерът на социалистите уточни, че те ще бъдат по-малко от досега. Целта на промяната е редуциране на дублиращите се длъжности и оптимизиране на работата на структурните звена, уточни Нинова. Числеността на апарата се редуцира с 6%, добави тя. От щатните бройки 74 са политически, а 37 са за технически сътрудници.

Най-голям дебат около преструктурирането имаше по предложението длъжността регионален координатор да бъде извадена от организационния отдел на „Позитано“ и да бъде прехвърлена към областните съвети. Нинова уточни, че разходите за заплати и осигуровки ще продължат да се финансират от НС. Кристиан Вигенин и Милко Багдасаров възразиха, че по този начин може да се породят конфликти между областните председатели, съветите и координаторите. Те застанаха зад идеята длъжността да продължи да е към НС, за да може да се гарантира повече независимост на координаторите. При гласуване обаче предложението им бе отхвърлено. Освен че ще са на щат към областните съвети на БСП, регионалните координатори вече са с двама повече. По предложение на Нинова ще има координатор за всеки избирателен район.

С прекалено голямата натовареност и многото отговорности председателят на БСП обоснова и друга промяна – председателите на общински и районни съвети няма да могат да са част от апарата на НС на БСП. Само 12 души се въздържаха, а двама бяха против общата структура на централния апарат на БСП, 62 подкрепиха промените.

Националният съвет реши от 10 до 26 юли районните и общинските организации да проведат конференции, на които да обсъдят резултатите от вътрешнопартийното допитване. Тема на събранията ще бъде готовността за президентските избори. Тогава общинските и районните организации ще съберат и предложенията за кандидати за президент и вицепрезидент.

Михаил Миков се включи с призив парламентарната група да даде тласък за насрочване на президентските избори. Той добави, че възможната най-късна дата е 13 ноември, а най-ранната – 23 октомври.
Източник: epicenter.bg/