Декларация на ПГ на БСП за България

Напоследък е актуално медии, неправителствени организации и социални мрежи да правят първа новина от факта, колко опасно мръсен е въздухът в страната ни. Правителството е паникьосано от угрозата за поредни солени санкции на Европейската комисия.

Затова и се хвърли в имитация на мерки, през които уж да изпълни решението на Съда на ЕС от април 2017 година.

И понеже свършеното клони към нищо и няма как да се укрие,  нараства опасността от налагане на санкции.

Тече четвъртата година, откакто е заведено делото на ЕК срещу страната ни и неговият мотив е повече от категоричен: систематично и постоянно неспазване на пределно допустимите норми на замърсяване на въздуха. Че напредъкът е нищожен, няма как да се скрие.

Търкалянето на идеи върху режима на движение на автомобилите и тяхната възраст  по българските градове и пътища е наливане на вода в пясъка.    ЕК директно алармира, че България спи по мерките за вредните емисии от битово отопление. Министърът на околната среда се опита да размие отговорността за мащабния  управленски  провал  за убийствения атмосферен въздух в градовете. Да говорим за „политически консенсус” и да хвърлят нови отговорности върху кметовете на общини,  граничи с откровен цинизъм.

България е на второ място в света след Украйна и преди Беларус и Китай по брой смъртни случаи,  на база глава от населението. Тези стряскащи факти са представени в заключението пред Съда на ЕС в Люксембург по делото на ЕК срещу Република България за неизпълнение на задължения от държава- членка за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в Европа.

Вярно е, че българските общински власти са най-близко до проблема и имат правомощия да го решават. Нищо обаче не са в състояние да решат общините сами, ако липсва решителната подкрепа на държавата. Уви, за нейния тотален провал става дума сега. Съгласно данните  на ОПОС, 25 общини са с нарушено качество на атмосферния въздух. Списъкът визира общини, в чиито зони са базирани пунктове за мониторинг. Ясно е, че става дума за общини, попаднали във фокуса на наказателна процедура за неспазване на нормите за съдържание на фини прахови частици в атмосферния въздух.

Преди година и половина,  Министерство на околната среда и водите насърчително обяви, че за справяне с проблема са предвидени 115 милиона лева, същите пари, които сега са натоварени с надеждата да обезпечат намаляване  на запрашаването от битово отопление и други източници. Именно заради това, 25 общини бяха обследвани, написаха се общински програми и мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух.

Този екологичен проблем ще се реши частично, защото на тези   средства ще се зарадват само общините Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и Столична община. Те са окончателно допуснатите бенефициенти до този ресурс. Останалите 18 общини, държавата ги нареди на опашка да се  справят сами. Някой има ли съмнения, че това са общини, които са горещи точки по замърсяване на въздуха и завишени нива на фини прахови частици? И има ли смелостта да каже- за колко стотици хиляди домакинства става дума? Опитът на кметовете и на НСОРБ да реагират с логични и справедливи аргументи, потънаха в блатото на управленското високомерие на правителството.

Няма разумно и логично обяснение- защо в предоставената информация до кметовете на отрязаните от финансиране общини липсват мотиви за отпадането на мерки- като алтернативно отопление, поставяне на филтри и други.  Липсата на обосновка и мотиви за „спестяването” на тези мерки прави отпадането им механично. Това е цитат от  писмените възражения на кметовете. Но без последствие! С бюрократично високомерие, което ангажираните институции проявиха, спестиха истината- как цялата вина е в непростимото забавяне с поне две години. Има ли смисъл общините да работят с програми за решаване на проблема с атмосферния въздух, след като в крайна сметка са безцеремонно лишени от реални финансови мерки?

Защо им е да правят мониторинг, след като резултатът за подобряване на въздуха е почти нулев? Има процедура за създаване информационна система за данни по качество на атмосферния въздух. Има процедура по актуализация на общинските програми.  Има сключени договори, щяло да има и втори етап. Какво могат да правят общините, освен да трупат  папки с документация и да се надяват един ден да имат достъп до солидни средства, които да вложат в тези мерки?

Уважаеми колеги, мога още да изброявам доказателства за скандалната безотговорност, проявявана години наред.  Защото българските граждани, общинските власти, майките, младите и възрастните, болните и здравите хора не се интересуват от цялата прецизност на всички процедури, приоритетни оси и мерки за финансиране, когато в крайна сметка до тях няма да достигнат никакви реални мерки. На кметовете в тези общини властта  откровено им казва, че каквото и да са свършили до момента, пари няма! И скоро няма да има, защото  усвояването на средствата може да започне след 31.12.2023 г. Точно това е крайният срок, след който трябвало да се отчете ефектът на мерките, които едва седем общини ще ползват.

Ако в последните дни е модерен призивът- как столичани трябва да пътуват със зелен билет в обществения транспорт и да оставят своите автомобили, то  стотиците хиляди семейства от 18 общини, които не бяха допуснати до финансиране, бяха пратени за зелен хайвер до края на 2023 г. Работещите българи в чужбина стават все повече от работещите в България. Това е безпощадната статистика. Здравеопазването ни, освен жертва на криворазбрана и страхлива за реформи политика, е жертва и на екологична безотговорност.

Дами и господа управляващи, хората излизат с маски на лицата по улиците, за да не дишат мръсния въздух. Те ще стават все повече и  повече. Но все повече хора ще осъзнаят, че това не е просто заради непоносимостта към отровния въздух, а е непоносимост към тези, които управляват  този държавата вече 10 години. И ще свалят маските срещу задушаване, едва когато ви свалят от власт. Няма друго решение!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!