от гражданите: Любомир Хенрих Кольовски
Пепа Миткова Сомлева
Валентин Великов Йовчев
Янка Ангелова Великова

ОТНОСНО: Искане за вето върху Закона за концесиите, поради наличие на констатирани нарушения при приемане на Закона за концесиите и безпрецедентен по своя размер нарушен обществен интерес.

Уважаеми г-н Президент,
На 24.01.2017 година, в края на работата на 43-то Народно събрание, бе приет на второ четене Закона за концесиите. Смятаме, че този закон е приет при драстично нарушаване на законите на страната ни и арогантно, безпринципно до цинизъм, незачитане на българския обществен интерес. И това е така, защото:

Първо: Кворум за законно заседание на парламента на 20.01.2017 година има само при старта на заседанието. В момента на гласуване на всеки един от текстовете на закона, кворум в залата липсва. Гласуваният Закон за концесиите е при средно присъствие в залата на Народното събрание на депутати, представляващи 31,78% от целия състав на НС, т.е. по-малко от една трета. Законът е гласуван със гласове „ЗА“ с 29,15% от целия състав на НС. Т.е. в залата при приемане на закона е имало средно 76 депутати, а законът е приет с гласовете на 70 депутати, от които 60 депутати са от ГЕРБ. Тези цифри, взети от стенограмата от заседанието на 20.01.2017 г., публикуван на страницата на НС, говорят при какво представителство е преминало гласуването и кой е силно заинтересованият и ангажиран. Стенограма от заседанието на 24.01.2017 г. към момента няма публикувана. Известна е технологията на оправдаване на вземането на такива решения – без кворум, с участие само на една малка, силно заинтересована група. И точно тази измислена технология създаде у нас, гражданите, усещането че първото място, в което законът не се зачита е Парламентът. Считаме, че Закон, който е приет само с УЧАСТИЕТО на 31,78% от депутатите, т.е. при безспорно констатиране на липса на кворум, не може да бъде допуснат до обнародване.

Второ: Законът бе внесен с мотиви, че ще отговаря на изискванията на ЕС. Но току що приетия закон противоречи на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия по отношение изискванията за максимален срок на концесията.

Трето: Налице е противоречие на текстове от Закона за концесиите, Закона за публично-частните партньорства и Директива 2014/23/ЕС, които създават възможност за нарушаване на обществения интерес, като превръщат някои от концесиите във „вечни“ без възможности за тяхното прекратяване, независимо от обществения интерес – настоящ и бъдещ, при действието на закона. Наличието на възможност за неограничена във времето концесия, както и липсата на възможности за нейното прекратяване изцяло противоречи на Европейското законодателство.

Четвърто: Българският обществен интерес бе нарушен в невиждан по своя размер ефект, което бе оправдано с безпринципна имитация на защита на европейски интерес. Приетият закон на практика създаде възможност за упражняване правата на концесионер, независимо от възвращаемостта към държавата, като правото на контрол е почти несъществуващо. Дадената от закона възможност за прекратяване на договора при констатирани загуби на концесионера, със задължение на концедентът (държавата или общините) да възстановява стойността на всички направени разходи за инвестиции е предварително заложена бомба за държавата като виновно и длъжно да плаща лице. Същия риск за държавата (общините) е на лице в заложената процедура по прекратяване на договора с недобросъвестен концесионер. Дължимите обезщетения от страна на държавата, представляващи невъзстановени разходи на концесионера за инвестиции ще бъдат в основата на невземане на решение за прекратяване на такъв договор, независимо от нарушенията на същата, тъй като обещетенията могат да се окажат непосилни за плащане. Приетите текстове, свързани с прекратяване на концесиите, са изцяло в полза на концесионерите, които работят на загуба – в този случай държавата или общините ще трябва да възстановят стойността на всички направени разходи за инвестиции плюс всички планирани приходи. Общественият интерес в тези текстове е несъществуващ.

Пето: Текстовете на приетия закон не гарантират необходимата за защита на обществения интерес чрез прозрачност и контрол върху концесионните процедури.

Шесто: Приетият закон създава условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти под общото наименование „прилежащи“, без никакви условия за начина, по който ще се контролира и овъзмездява това..

Уважаеми г-н Президент,

Обръщаме се към Вас и призоваваме, да не обнародвате Закона за концесиите във вида, приет от 43-то НС поради сериозната обществена и икономическа вреда, която той може да нанесе.

Надяваме се, че следващото Народно събрание ще осигури присъствие на избраните от нас народни представители, по начин, по който ще се чувстваме представени и гарантирани от закона. Надяваме се, че бъдещите депутати отговорно ще преценят тестовете, ще се вслушат в становищата на експертите, ще допуснат обществено обсъждане и едва след това ще преминат към обсъждане в парламента и приемане на Закона за концесиите – един закон, който изцяло е насочен към управление на публични ресурси – държавни и общински, т.е. засяга всички нас.

Ние като граждани, без политическа обвързаност, настояваме за вето върху закона, което ще даде възможност, той да бъде приет по ред гарантиращ законност и защита на обществения интерес.

С уважение,
Любомир Кольовски
Пепа Сомлева
Валентин Йовчев
Янка Великова

София, 29.01.2017 г.
Източник: bultimes.bg