Руските системи за ПВО са известни като едни от най-добрите в света. Дори американските сили наскоро признаха това. Пенсионираният генерал Дейвид Дептула, бивш офицер от разузнаването на американските въздушни сили, заяви в интервю за сайта „Дейли Бийст“ (The Daily Beast), че Русия има едни от най-добрите системи за противовъздушна отбрана на планетата.

Руските въздушни сили са въоръжени с разнообразие от ракетни комплекси, които са способни едновременно да проследяват различни цели.

Най-популярните преносими ракетно-зенитни комплекси (ПЗРК): „Игла-С“

Обхват: 6000 м

Ограничение на височината на мишената: 10 – 3500 м

Този преносим ракетно-зенитен комплекс има много проста конструкция (поставка за изстрелване и ракета) и е конструиран да засича самолети, хеликоптери и дронове на ниски височини в условия на естествен и изкуствено създаден термичен шум. „Игла-С“ е почти невидим за разузнавателните технологии и е с висока степен на точност. Много експерти са на мнение, че този ПЗРК превъзхожда всичките си аналози, които съществуват днес. Той е демонстрирал способностите си в няколко конфликта, сред които бивша Югославия и Сирия. ПЗРК „Игла-С“ е доставен в страни в Югоизточна Азия, Централна Азия, Близкия и Далечен Изток, Централна Европа, Латинска Америка, Карибите и Африка.

Най-ефективната система за ПВО: С-300ВМ „Антей-2500“

Обхват:

за аеродинамични мишени – 200 км
за балистични мишени – до 40 км
Ограничение на височината на мишената: 25 м – 30 км

Преносимата противоракетна и зенитна система С-300ВМ „Антей-2500“ е универсално средство за противоракетна и въздушна отбрана. Тя е способна както да засича балистични ракети в обсег до 2500 км, така и да прихваща всякакви видове аеродинамични мишени. Електронната система на С-300ВМ е снабдена с два радара: кръгъл радар за засичане и софтуерен радар. Първият сканира заобикалящото го пространство и е проектиран да засича самолети и хеликоптери, докато вторият бди за ракети. В момента С-300ВМ е най-мощната руска система за ПВО, налична за износ. Венецуела притежава няколко системи С-300ВМ.

Най-иновативната руска система за ПВО: „Панцир С-1“

Обхват: 1,2 – 20 км
Ограничение на височината на мишената: 15 м – 15 км

Системата е проектирана за защита на цивилни и военни обекти в къс обхват срещу всякакво съществуващо и потенциално въздушно нападение, включително за защита срещу системи за ПВО с широк обхват. Тя също може да охранява зададен обект от наземни и военноморски заплахи. „Панцир С-1“ в момента се изпитва в Сирия, където военни специалисти отбелязват подвижността ѝ (само пет минути време за разполагане), високите ѝ огнестрелни възможности и точността ѝ. „Панцир“ сваля всякакви мишени от врабче до военен самолет. Експертите я смятат за уникална. Тази машина в момента е на въоръжение в Алжир, Иран, ОАЕ и Оман.

Най-новата система за ПВО: РС С-400 „Триумф“

Обхват на засичане: 600 км

Обхват:
за аеродинамични мишени: 400 км
за балистични мишени: 60 км

Ограничение на височината на мишената: 10 м – 27 км

РС С-400 „Триумф“ е проектирана да прихваща аеродинамични въздушни мишени (тактически и стратегически самолети и самолети с антирадарни системи, като АВАКС (AWACS) и КР (KR), включително и самолети със стелт технология в обхват до 400 километра. Може да засича балистични ракети, суперзвукови технологии и други съществуващи и потенциални въздушни заплахи. В сравнение с предшественика си С-300 „Триумф“, РС С-400 притежава два и половина пъти по-мощна система за изстрелване на ракетите. Ще бъде налична за износ след 2016 година.

Най-обещаващата система за ПВО: РС С-500

РС С-500 е най-новото поколение система за ПВО, за която се предполага, че ще бъде снабдена с концепция „избирателно разделяне“ за унищожаване на няколко балистични или въздушни мишени наведнъж. Основната цел на С-500 ще бъде да се бори с междуконтинентални балистични ракети и ракети със среден обхват. Според създателя ѝ най-новата система за защита дори ще може да достига до спътници ниско в орбитата, космически оръжия и орбитални оръжейни платформи. С-500 в момента е в процес на разработване и ще е налична най-рано през 2017 година.

Татяна Русакова, „Руски дневник“
Източник: epicenter.bg/