На следващото утро, ме разбуди лаят на кучето. Станах и излезнах на двора. Картината, която видях ме вцепени. Огромен сив вълк стоеше в средата на двора, а малката ми дъщеря си играеше весело с опашката му, кучето беше вързано на верига и лаеше бясно, но едва ли можеше с нещо да помогне, дори и да беше развързано. Погледите ни с вълка се срещнаха и веднага разбрах, че това е той, че вчера бях убил неговото семейство. Стоях замръзнал на прага и ясно разбирах, че с нищо не мога да помогна на дъщеричката си, а тя самата изобщо не разбираше в каква опасност е. Очите ми се напълниха със сълзи, а дъщеря ми, като ме видя, остави вълка и изтича засмяна към мен. Прегърнах я и я притиснах силно към гърдите си. Вълкът ни гледа известно време, обърна се и си тръгна. И не стори нищо лошо нито на дъщеря ми, нито на мен. Не отмъсти за болката, която му бях причинил, за смъртта на неговата вълчица и децата му. И все пак той си отмъсти. Но без да пролива кръв. Даде ми да разбера, че съм убил деца и ми предаде неговата болка. Доказа, че е по-силен от хората!“

Дали Местан е чел тази история ?

Взето от нета