«
»
FacebookGoogle+

Анжел Вагенщайн носителят на наградата „Георги Кирков – Майстора“ остро към Корнелия Нинова!


Анжел Вагенщайн носителят на наградата "Георги Кирков - Майстора" остро към Корнелия Нинова!


Другарко Нинова, ако има една паралелна, фалшива България, няма ли в нея и една паралелна и фалшива социалистическа партия?


Слово на знаменития антифашист, сценарист, писател, социалист след получаването на наградата „Георги Кирков – Майстора“ завчера
Мили мои другарки и другари!
От сърце благодаря за това отличие, въпреки че не съм сигурен доколко съм го заслужил. Сега, и без нафукана патетика, мога спокойно да поседя на последната си спирка – там, гдето свършва трамвая, както се пееше в една песничка – с ясно съзнание, че аз съм дотук. Но и с вярата, че посветих целия си живот, целия без остатък, и делата си, и всеки написан от мен ред, и всеки заснет филмов кадър на великата идея за един нов, справедлив социалистически свят.

Останах й верен, дори когато ме предаваха, и й служих вярно както и доколкото мога – въпреки всичко, което се случваше с мен и около мен. От ранното си детство, когато, възседнал баща си, ревях на забранените и громени от полицията първомайски демонстрации „Бандера роса“ на турски – „Кармазъ байрак яшасъ“ заради турския пролетариат от района, който обитавахме!
Споделях с моята партия победи и поражения, изстрадвах като моя лична драма нейните провали, грешки и грехове. И както на моите близки приятели е известно – включително греха, сторен от онези бдителни другари, които бяха монтирали 6 микрофона в моя дом на наследствени комунисти. Причината, доколкото разбирах неразбираемото, бе, защото не винаги съм бил послушен и лицеприятен партиен член. И такъв си останах 75 години от онзи ден, когато в една сиромашка мансарда на група ремсисти бе тържествено обявено, че са приети в партията. Оттогава и до днес никому и за нищо не се извинявам заради партийното си поведение.
По този повод си спомням един грузински тост:

При едно голямо наводнение скорпионът стоял на брега на придошлата река в отчаяние, защото не умеел да плува. Тогава се помолил на кучето: „Братко, ти умееш да плуваш, нека се кача на гърба ти до отсрещния бряг. Цял живот ще съм ти благодарен!“
Качил се скорпионът на гърба на кучето и то заплавало в бурната вода. Но точно в средата на реката скорпионът го ужилил смъртно.
„Защо го направи? – жално попитало кучето, – Сега и аз, и ти ще загинем!“
„Ех, прав си, брат, но такъв ми е характерът“.
Нещо такова си мисля на тема микрофоните и други деяния, с които някои бранеха социализма от социалистите.
И за да остана и аз верен на нрава си, ще споделя с вас накратко някои мисли, скъпи мои другари и особено другарки, и надявам се, Корнелия няма да ми се мръщи!

Тя е привързана, другарката Нинова (съжалявам искрено за това, което й се е случило!), привързана е към своя израз, нелишен от дълбок смисъл – израза за паралелната държава. Това е хубав образ, очертаващ нашата печална съвременност.
Но аз имам въпроси към този казус и ще ги изложа подробно в предстоящата дискусия по новите идеологеми и цели, стратегии и тактики на партията при коренно променените исторически обстоятелства. Тази дискусия ще се състои следващия понеделник, както ни обещават от 25 години.
А тя е важна, дискусията, защото чух по телевизията един депутат от левицата, който на въпроса на водещата как се отнася към миналото на Партията – и в нелегалния й период, и когато е била на власт, отвърна: „Ние сме друго поколение и нямаме нищо общо с миналото“.
Така ли, другарю? Ако ти нямаш нищо общо, аз имам – и много общо, което кръвно ме свързва с партийната съдба. Трябва да се изясним дали случайно аз и ти не сме в две различни партии? Или един от двамата ни по погрешка е попаднал там, където не му е мястото?
Друг пък един, също така личен социалист, обяви по телевизията, че 9 септември може да бъде отбелязан, ако партийното ръководство има съответното решение, но той, депутат от БСП, нямал лични причини да различава този ден от който и да било друг ден от календара. И много такива подобни – уви, повече от много! – които ме изпълват със съмнението, че завеян по възрастови причини, съм сбъркал входа на „Позитано“ и съм попаднал в друга партия. Голям гаф от моя страна!

И когато другарката Нинова оздравее, което от сърце пожелавам да стане най-скоро, бих я попитал: „Другарко Нинова, ако – според Вашия сполучлив израз – има една паралелна, фалшива България, няма ли в нея и една паралелна и фалшива социалистическа партия?“. А двете паралелни реалности – автентичната и нейната имитация – не са две паралелни магистрали, а са взаимно вплетени в як моряшки възел. Като онова яко въже, което ме е стряскало насън 123 нощи, докато Червената армия неочаквано бързо навлезе в родината от изток, а хитлеровата армия, за голяма скръб на мнозина днешни политици, се изнизваше панически на запад. И поради отлаганата заради бомбардировките и евакуациите на хора и затвори присъда така и си остана неизпълнена. Което ме лиши от гордото съзнание, че съм герой, загинал за каузата. „Не везет мне в смерти – повезет в любви!“

Та, на темата за двете сплетени въжета и двете сплетени Българии – автентичната и нейната имитация – не следва ли да ги разграничим ясно и с ясни думи? Защото както Балканът, с неговите върхове и падини, е неделим от България, така и социалистическото движение – с неговите върхове и падини, е неделимо от историята на България през последните 120 години!
И още, и още много са моите въпроси, които в тази тържествена за мен вечер няма да задам, за да приближа часа, когато с приятели ще пийнем по ракийка в кръчмата отсреща – там където свършва трамвая…
Още веднъж благодаря!

Източник: pogled.info

Ние от Булпресс  също бяхме номинирани за наградата „Георги Кирков – Майстора“, но останахме втори !

Днес обаче виждаме, че призът, който е даден на Анжел Вагенюайн „Георги Кирков – Майстора“ си е намерил Майстора както се казва човека е БЛАГОДАРЕН !
Времената се менят, хората се менят и нравите, похватите и политиките и ако човек, който е на 95 години не е разбрал това то не е чул, че в БСП се говори за промяна, а промяната е свързана с промени, а никой от партийните номенклатурни кадри не иска да бъде променян, защото така си му е добре, но за да се чувства той добре целият народ ли трябва да страда? Не визирам Автора, респект пред творчеството му и дай Боже такова дълголетие на всеки както се казва „потен вода не е пил”!

Има много БСП-ТА – на интереси, кръгове, лобита и политики, и всички те днес се тресат, защото Корнелия Нинова започна прочистване, а дали автора живее в Пловдив и Гергов е от там и дали тези тежки думи са не под наблюдение, а на ПРОДИКТУВАНО поведение можем и сами да се досетим !

За това за да покажем, че играем на чисто публикувахме целият текст без редакторска намеса като винаги медалът има две страни! Другарю, не казваш нищо ново разбери, но задната страна на медала не блести, но е по-близо до сърцето !

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


Стани член на БСП

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *