«
»
FacebookGoogle+

„Визия за България”

„Визия за България”


Корнелия Нинова: „Визия за България” – повече държава там, където и когато е необходимо
Реч на председателя на БСП Корнелия Нинова първа част
Скъпи другарки и другари,
Дами и господа,
Уважаеми гости,
Благодаря за участието ви в тази национална среща. Тя е начало на един процес, който няма да бъде лек. Днес, ние, българските социалисти, предлагаме нещо различно, което не сме правили досега. Предлагаме нещо ново и като форма, и като съдържание. Досега винаги излизахме пред вас с програма за управление, с алтернатива на ГЕРБ. Днес това е друго – не предлагаме алтернатива на ГЕРБ, а алтернатива на системата, създадена в годините на прехода, за която всички имаме принос.
Днес не се обръщаме към политическите си опоненти, днес ние се обръщаме към народа си. Можем ли да събудим и обединим националната си енергия, да сложим край на прехода и да очертаем хоризонт и друг път за развитие на България? Имаме ли сили да се освободим от разделението в миналото – българи срещу българи и да се обединим българите за бъдещето около няколко ключови за съществуването ни, като народ и държава, въпроси. Днес ние не ви предлагаме готови и точни решения, не претендираме, че сме най-умни, всезнаещи и единствени. Не сме. Днес се обръщаме към всеки наш сънародник: чуйте идеите ни и който има желание, по Вазовски – кой с каквато възможност, сили и компетенции разполага, да се включи в този процес.„Визия за България”
Имаме нужда от всеки българин, милеещ за Отечество, народ, справедливост и семейство. Някои от идеите ни ще бъдат оспорвани. Знаем и нека бъде така. В спора се ражда истината. Някои ще ядосат определени кръгове и интереси. Ще има съпротива. Предупреждаваха ни за това. През цялото време казвах на екипите, които работеха: „не се стъписвайте пред имена и групировки. Трябват ни смелост на идеите, неподкупност на хората и последователност в действията. Докато творите, мислете само за едно – интересите на българина и суверeнитета на държавата.

Защо правим това?
Защото 29 години политически грешки, грабеж на национални ресурси, сговор между власт и пари, между леви и десни ни доведоха до стряскащите думи на доц. Петър Иванов, директор на Демографския институт на БАН: „България е в клинична демографска смърт. България изчезва“. С най-голям отрицателен прираст сме в света, с най-висока смъртност сме в света, най-бедната страна в Европа, с най-ниско образовани деца. Ето за това го правим. Това не може да продължава. Тази система ни убива, както първи го изрекоха майките на деца с увреждания, но всички го виждат. И тя не може да бъде кърпена. Тя просто трябва да бъде променена. Ето как. Това е нашето предложение към вас:
В годините на прехода, държавата дава своите правомощия на пазара, мислейки че той ще се саморегулира, но не се създадоха условия за свободна конкуренция, даже умишлено изкриви тези условия. И големите, монополите, олигархичните кръгове, потъпкаха свободната инициатива, потъпкаха средния и малкия бизнес. Държавата прехвърли своите задължения на частни структури. И те заработиха в свой интерес, а не в обществен. Тези икономически кръгове си купиха политици от всички цветове. Който и да управлява, тази спойка от пари и политика продължава да съществува и да се самовъзпроизвежда. Тя е скритата паралелна държава, но всъщност тя дърпа конците на истинската и нашата цел е да върнем силата на автентичната, истинската държава. Не сме идеалисти. Знаем колко е опасно и трудно това. Знаем какви сили и пари стоят срещу това, но искаме да го направим.


Ето как:
Предлагаме да спрем разграбването на националните богатства. В момента, вместо обществото да се ползва от тях, малцина ги експлоатират за собствено забогатяване. Нека да обсъдим спокойно, с аргументи, възможността стратегически за държавата предприятия да бъдат забранени не само за приватизация, но и за концесия. Веднага ще ни опонират – държавата е лош стопанин. Уважаеми опоненти, уважаваме вашето мнение, но като че ли вече се изтърка. И първи го осъзната Франция, Германия, Унгария, Чехия, където не само че държавата държи контрола над стратегически обекти, но дори пристъпиха към обратно изкупуване на активи. При нас обаче обратната тенденция продължава. Новият закон за т.нар. вечни концесии за по 50 и 60 години, всъщност е скрита приватизация. Най-яркият пример за това е концесията на Летище „София”, която се задава. Друг пример за липса на държавнически разум е отказът на държавата да участва в процедурата за закупуване на ЧЕЗ – стратегически сектор за България и за българския национален интерес. Радваме се, че КЗК прояви разум и компетентност, и спря сделката за продажбата. Поздравявам всички, които положихме усилия да обясняваме, че тази продажба нарушава не само законодателството на страната, но и на българския интерес. Разбира се, че ние сме за това- да има равнопоставеност на държавната, общинската и частната собственост. Разбира се, че не сме за това да зачеркнем концесионирането – живеем в съвременен свят и знаем какви са механизмите на пазарната икономика, но балансът беше тотално нарушен. Равновесието трябва да бъде възстановено. Конкретно предлагаме да обсъдим – онези стратегически обекти, които са забранени за приватизация, да бъдат забранени и за концесия. Защото смятаме, че концесията е една скрита приватизация. Това са: БДЖ, Български летища и пристанища, Български пощи, Многопрофилни и специализирани болници, български плажове, ВиК-сектор; в областта на културата това са: НДК, в областта на спорта са национални стадиони и спортни бази, в областта на енергетиката – Български енергиен холдинг. Подлагаме това на дискусия през следващите месеци за намиране на най-вярното решение.
Тези предприятия предлагаме да се управляват не на партийно-квотен принцип и да пълнят партийни каси. А на професионално мениджърски, с конкурсно начало и заплащане, което зависи от печалбите му. Подготвили сме и конкретен законопроект за това, което ще се предложи на обсъждане.
Вторият въпрос е – каква икономика искаме да развиваме. Икономика на парче, без публични инвестиции, с износ на суровини- или дългосрочно планирана, с премислени публични инвестиции, с износ на продукция с висока добавена стойност. Ние предлагаме второто. Макар и много закъснели, трябва да започнем да градим собствено, българско, родно производство и земеделие, което не е 70% зависимо единствено и само от европейски пари и субсидии. Как да стане това? Нашите специалисти поработиха с учените от БАН, за което благодаря на всички външни експерти, които ни помагаха. Предлагаме България да развива приоритетно, целенасочено, с действия за привличане на инвестиции- следните сектори, за които има потенциал: електротехника и електроника, информационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, машиностроене, транспортно оборудване, фармацевтика, химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Как да стане това?

Държавата да си влезе в ролята по съфинансирането. Предлагаме да се раздвижи българският капитал, който сега не може да намери сигурна среда за инвестиции. Държавата трябва да участва с дялово инвестиране, а на инвеститорите да се предложи социален инвестиционен пакет. Държавата да изгради инфраструктурата към индустриалните зони. Капацитетът им да се увеличи с 500 млн. лв. Един от най-големите проблеми на страната ни са регионалните ни различия. Те водят да обезлюдяване на цели региони, струпване на населението и икономиката в големите градове, с всички тежки последици от това – пустеещи земеделски земи, напускащи страната българи. Предлагаме оттук нататък всички политики да пречупваме през регионите. Предлагаме да дискутираме модел на регионализация на икономическата, образователната, здравната и социалната политика. Такъв модел предлагаме и в производството, и в земеделието. На базата на сериозен анализ на природните дадености, човешкия фактор и пазарните възможности на всеки регион, който отново направихме със специалисти, предлагаме високо-технологични производства да се развиват в областта на информационните услуги в София и Варна, компютри и електроника- в София, Пловдив, Благоевград, Ботевград . Средно високи и средно ниски технологични производства, например химическа промишленост – Варна, Русе и Пловдив, неметални изделия – Габрово, Враца и Шумен, автомобили – Ловеч и Ямбол. Нискотехнологично производство – храни – Ямбол и Сливен, текстил – Габрово, хартия – София, Пловдив, Пазарджик. Тези производства трябва да покрият територията на цялата страна, така че да избегнем концентрацията на икономика, здравеопазване, образование и население само в големите градове и да започнем лека-полека да справяме с обезлюдяването на останалите градове. Към това в нашето предложение има специална програма за Странджа-Сакар, особено на фона на това, което се случва сега, както и програма за развитие на изоставащите региони. Това подлежи на много разговори, доработки. Ние сме направили програма за среща във всеки регион и изготвяне на отделна програма за покритието на всеки регион. Вече започнаха да идват предложения. Искам да поздравя колегите от Монтана, които вече ни изпратиха изключително професионално и сериозно подготвено предложение за развитие на региона си.

Така ще направим през следващите месеци за всеки от регионите. Този амбициозен план за развитие на индустрия и производство има един огромен проблем, който може да го спъне. Това са кадрите и работната ръка. Голяма грешка е да се смята, че мигрантите ще решат въпроса с работната ръка. Държавата върви по пътя на най-лекото съпротивление – нямаме – ще си внесем. Не! Нямаме – ще си произведем български кадри. Заедно с големите работодатели, производители, средни и малки фирми, разговаряхме месеци наред. Благодарим, че ни помогнаха за един много задълбочен анализ- от какви кадри има нужда икономиката ни днес и как да обвържем тези кадри и тяхната подготовка с образованието. Днес имаме нужда от планиране не само на производство, но и планиране на специалностите, които България трябва да подготви- бройките, местата в университетите и обвързването на тези кадри след завършването им с работа в българската икономика. Ето защо, ние предлагаме: тези бройки по специалности да бъдат държавна грижа.

Там обучението да бъде безплатно. Държавата да предоставя стипендии, безлихвени кредити и помощ на тези специалисти. А те, след завършването си, да поемат ангажимент за определен период от време да работят в България, след като държавата инвестира в техните знания и умения. Но нека те след това да инвестират тези знания и умения в полза на българското общество за определен период от време. За такъв обвързан модел на икономиката с регионите, със средните училища, университетите, има нужда от поне три неща, които държавата трябва да направи, за да тръгне този модел. Първо – данъчни стимули. По-ниски данъци за производство в слаборазвитите райони за определен период от време на онези инвеститори, които се съгласят там да открият производство и да наемат работна ръка. Второ – защита на българското родното производство, в името на българската храна, на избягване на второто качество- чрез налагане на процент от български храни в търговските вериги. Нека обсъдим спокойно, с аргументи, но да започнем от днес- намаляване на ДДС върху храните и ефекта от това намаляване върху хората, върху потреблението и върху бюджета на страната.

Знаем каква структура на земеделието имаме. Десетина фамилии в България владеят земеделската земя. Десетина фамилии в България получават най-високите субсидии. Предлагаме да се сложи таван на субсидиите. Субсидиите да се преразпределят към производство на плодове, зеленчуци, мляко и месо. Предлагаме земеделската земя да се ползва само за земеделски нужди, а не за търговски и инвестиционни интереси. Предлагаме да намерим ресурс, каквото и да струва това на държавата, за да се възстановят Напоителни системи, които през годините на прехода бяха разрушени. Без тях, така твърдят всички земеделски производители, те няма да могат да развият адекватно и модерно земеделие.

На трето място – много инвестиции в наука и високи технологии, за да имаме такава икономика и такова земеделие. Имаме нужда от високотехнологични решения при разработването на нови продукти и услуги. В България има потенциал за наука, има хора, но няма държавна грижа за тях. Светът крачи бързо към изкуствения интелект. Вместо да търсим начини да въведем дигитално образование, дигитална икономика, ние в България все още спорим за черно-бели учебници за бедни деца и цветни за по-богатите. Не крачим с големите стъпки на света, който се движи много бързо напред. Предлагаме да се инвестира публично-частен ресурс в следните отрасли: наука – химия, биология, математика, физика и материалознание. Образованието и науката ще ни изтеглят, като държава. И тук държавата се оттегли. Учебниците се пишат от частни екипи, с много пари и със спорно съдържание. Част от обществения ресурс отиде в частни училища, НПО влияят на децата ни със съмнителни идеологии. Системата кара децата да наизустяват, без да анализират. Нашата грижа е държавата и тук да си поеме ролята, да гарантира качество и съдържание в образованието и да го върже с практически умения в икономиката.

Предлагаме безплатни детски градини, един учебник за един клас в цялата страна, с ценностно съдържание на история, български език, семейни ценности. Напоследък много неща се случват, но ще заявя с пълно съзнание за рисковете от това – не на джендър идеологията в българските училища. Общественият ресурс да отива за държавни и общински училища. Голямата цел, която си поставяме, е развиване на аналитични умения у децата, възпитание, не само наизустяване на материала, и култура. Харесваме да четем всякакви книги, но „Борба” на Христо Ботев и „Епопея на забравените” на Вазов са ни по-скъпи от „Робинзон Крузо”. Семейните и християнските ценности са ни по-скъпи от третия пол и е време да се разбере, че Българи и българското общество не приема тази идеология. Не я вкарвайте в училището и при децата, защото губим децата си. Промиват им главичките с псевдоценности, трябва да дадем отпор на това с истинските ценности – род, отечество, семейство, модерно и традиционно образование, съчетани в едно. Ние предлагаме нещо различно от досегашното, що се отнася до образованието- а то е образователна система, обърната и адаптирана към дигиталното поколение – това е бъдещето. Това е бъдещето на поколението, което сега расте и ако не се подготвим, отново ще бъдем неадекватни на световните и европейски тенденции. Нека развиваме традиционно и електронно – смесено обучение.

Можем да използваме социални мрежи в учебния процес, импровизиране на обучението, учене в мрежа, използване в учебния процес на интернет. Създаване на модел на университет във виртуалното образователно пространство, в който да се получава пълна информация за университета, да се предоставят основни административни образователни услуги и ефективно дистанционно обучение. За всички ни е ясно, че системата за образованието плаче за промяна, трябва да я направим, с най-високата цел обаче – изграждане на мнения, възможност за анализ, ценностна система у младите хора. Ценностната ни система се разгражда, но и не само там. Тя се разгради и в друг ключов сектор – здравеопазването.
Източник: bsp.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


loading...
Стани член на БСП

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!