«
»
FacebookGoogle+

Донка Симеонова: Нашата цел е професията учител да получи обществено признание и уважение

Донка Симеонова: Нашата цел е професията учител да получи обществено признание и уважение

Декларация от името на ПГ на „БСП за България“ по случай Международния ден на учителя

По инициатива на ЮНЕСКО, от 1994 г, на 5 октомври се отбелязва Международният ден на учителя. Идеята за празника се заражда през 1966 г., когато в Париж се провежда междуправителствена конференция, на която е подписан документът

„Препоръки, засягащи статута на учителя“.


Международният ден на учителя е още един повод за търсене на отговори по глобални въпроси, свързани с мисията на учителската професия.
Още от далечни времена, учителят винаги е заемал важно място в обществото. Именно,  защото без хора, които да образоват, едно общество не би могло да съществува. По време на Възраждането в България учителите са сред пионерите, поставили основите за възстановяването на националното ни самосъзнание. Едни от най-великите наши исторически личности са били и учители – Неофит Рилски, Петър Берон,  Христо Ботев, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Йордан Йовков, братя Миладинови.

Всеки от нас помни своя първи учебен ден и своя първи учител. Всеки от нас има учител, който е оказал важна роля в живота му, защото освен знанията, той му е дал и цялата си любов, научил го е да мисли самостоятелно, да търси и намира отговори, да се съмнява, да анализира, да прави разлика между добро и зло.

Основните фактори, които определят качеството на образованието са: добро заплащане; добро обучение; възможности за професионално и кариерно развитие; висока конкуренция за обучение и работни места; престиж на професията. Какво се случва в България? През последните десетилетия държавата и обществото рушат авторитета на учителя и принизяват професията му. Свидетели сме на дръзко, невъзпитано и агресивно поведение на част от учениците към техните учители. Защо, не е вродено, нали? Защото училището отразява  това, което се случва в държавата – липса на ценности, бездушие, арогантност, корупция.  Вече  сме общество, в което образованието е престанало да бъде ценност и приоритет.

Разходите, които прави държавата за образованието в България през 1900 г. са такива, че България заема 15 място в света, изпреварвайки всички балкански и редица други държави. Тази година, макар отново да е обявено за приоритет, за образование се отделят едва 3,6% от БВП, като средно за Европейския съюз, според Евростат, този процент е 5,3%. Въпреки че вече са направени първите стъпки за повишаване на възнагражденията на учителите, учителите в България все още са с едни от най-ниските  доходи в Европа. Разбираемо е, при ниските заплати на учителите, съответно и техните пенсии са на най-ниското стъпало. Ако през 1896 г., малко след Освобождението, минималната учителска пенсия е 219 лв., то след повече от век през 2016 г. средната учителска пенсия е 270 лв. Днес тази учителска пенсия е далеч под прага на физическото оцеляване и поредното доказателство- какво е общественото признание и авторитетът на българския учител в съвременна България.

Педагогиката, като специалност, продължава да бъде с най-нисък приемен бал в университетите и това има своите последствия. Често квалификацията не е съобразена с желанието на учителите, а с определени икономически интереси на частни обучителни институции. Ограничени са  възможностите за творчески подход на учителя и поради претовареното учебно съдържание, и заради идеологически осакатените учебни програми.

През 2016 г. влезе в сила новият  Закон за предучилищното и училищното образование и постави на изпитание учителите и ръководителите на образователни институции. Държавни образователни стандарти написани, коригирани, отменяни и дописвани, утвърдиха образователната система, в която за съжаление: не ученикът, не учителят, а документацията е най-важна. Система, която ограничи правата на учителя в класната стая и му забрани да отстранява  ученици от час, позволи на учениците от първи, втори, трети и четвърти клас да преминават в следващия клас без дори да са постигнали необходимия образователен минимум и дори – без да са грамотни. Система, в която бройката на учениците е движеща сила, а понякога оцеляването на едно училище зависи от няколко ученика. Система, която превърна учителя в чиновник, който прекарва по-голяма част от времето си в писане на справки и представяне на понякога ненужна информация.

Съвсем логично е тогава, че последните  данни на  Евростат за България показват, че тя е сред държавите от Европейския съюз, в които проблемът със застаряването на учителите и феминизацията на учителската професия е най-остър. Страната ни е на второ място в Европейския съюз и по застаряване на учителите – около 48% от учителите в България са на възраст над 50 г., а младите учители до 35 г. около 13%.

Като резултат –  често учителят е без самочувствие, все по-малко са тези, които искат да станат учители и да приемат професията като призвание. Но в България  има повече от 90 000 учители! Това са хората, които ежедневно са оценявани и контролирани от най-критичната и взискателна аудитория-децата и учениците. Изискванията към учителя са огромни.  Той трябва перфектно да познава материята, която преподава, да провокира интереса и да задържи вниманието, да има силно зрение, бързи реакции, да бъде добър психолог, оратор, артист, да притежава завидно самообладание, да има чувство за хумор, да знае как да действа в извънредни ситуации, за да опази живота и здравето на учениците, като истински учител да  намира подход към всяко дете, да му помага  да разкрие таланта си и най-добрите си качества.

Затова със загриженост и мисъл за бъдещето, БСП предложи един надпартиен, отворен проект, който има за цел да представи конкретни решения по стратегически за страната ни въпроси  и най-вече в сферата на образованието- „Визия за България“. Предлагаме образованието да е държавен приоритет и обект на изключителен контрол от държавата.

Да създадем достъпно и съвременно училище, мотивирани и мислещи ученици и тук отново на ход е учителят– „учителят на бъдещето“. БСП предлага утвърждаване на учителската професия като регулирана професия с висока обществена значимост, поставена под контрола и закрила на държавата. Предвиждаме не по-малко от 100 часа годишно за следдипломна квалификация на учителите, периодичен платен отпуск за квалификация, стимули за високата квалификация. Предлагаме оптимизирана информационна система за прекратяване на безкрайната бумащина в училище.

Ще отстояваме заплащане на учителския труд над средната работна заплата и стимулиране на добрите резултати, творчеството и работата при трудни условия. Възпитанието и националните ценности да залегнат дълбоко в образователния процес. Целта: професията учител да получи обществено признание и уважение, а учителят да се чувства свободен да реализира идеите си, за да я има България! С любовта и търпението, с които той води за ръка бъдещето на България, българският учител  продължава да бъде  будителят на нашето време – най-борбеният, най-вдъхновеният, най-ревностният пазител на българските национални ценности и свобода!

Уважаеми учители,
Вие сте щастливи с любовта на учениците си! Бъдете здрави, все така всеотдайни и отстоявайте себе си! Честит празник!
Поклон пред труда Ви!
Благодарим Ви!

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


loading...
Стани член на БСП

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!