«
»
FacebookGoogle+

Драгомир Стойнев: Искаме български сценарий за развитието на Европа


Драгомир Стойнев: Искаме български сценарий за развитието на Европа
Благодаря на ГЕРБ, че послушаха БСП и внесоха Програмата на България за председателството

“БСП предлага, както в началото на мандата ви,  дa ви подкрепим в изготвянето на Българския сценарий за бъдещето на Евросъюза. Ако искате да имаме силна позиция навън, преди това нека да построим зад нея национален консенсус”. Това заяви зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Драгомир Стойнев.


Стойнев подчерта, че правителството е послушало БСП и не е сгрешило с внасянето за обсъждане на проекта на Програмата на България за председателството на Съвета на ЕС.  „Предстои ни много работа и ви гарантирам, че депутатите от БСП отново ще са конструктивни за да излезем в  края на годината с един общ политически документ“, каза още той.

„Председателството е координиран и точно разписан процес. В ЕС обаче тече голям дебат за това как ще продължи да функционира той. Каква е българската позиция за промяната в ЕС? Ние участваме ли в този дебат въобще?“, попита той

Драгомир Стойнев обясни, че ЕС минава през криза на целостта, криза на доверие в европейската идея, криза на механизмите – финансови, административни, политически,  криза на сигурността заради тероризма и бежанците. Той заяви, че истината е, че управляващите се движат формално и по течението на фона на тази динамика.

„5-те сценария за бъдещето на ЕС не са бюрократични документи за поредния европейски дебат. Те са червена лампа, знак, че ЕК, която винаги е изключително предпазлива, казва – Съюзът ще се промени, проблемите са много, парите не стигат, финансирането ще се промени“, категоричен бе той. По думите му, точно когато сме в председателство – през 2018 г, ще започне подготовката на многогодишната финансова рамка на Евросъюза след 2020 г.– ще започне да става ясно какви ще са промените, кой ще надделее и как ще бъде разпределян бюджета. „Формални и тихи – такива ли ще бъдем отново? И няма ли да загуби от това самия ЕС?“, каза още той.

Стойнев заяви, че в сферата на икономика основна цел е продължаване на политиките за подкрепа на малкия и средния бизнес, а не създаване на правила според интереса на големите корпорации и монополите. Той допълни, че е важно да се заложи и на помощ за осигуряване на достъпен финансов ресурс, превеждане на малкия и среден бизнес по пътя към технологично обновление. Защита на интересите на българските производители в рамките на единния пазар.

 В сферата на доходите трябва да изкореним явлението работещите бедни, да целим  по-бърз темп на сближаване на доходите на българските граждани с тези на богатите страни-членки на ЕС и да интегрираме хората с увреждания в пазара на труда.  400 000 са работещите бедни в България. Това са граждани и на ЕС“, категоричен бе той.

В сферата на енергетиката той подчерта, че трябва да запазим целостта и независимостта на българската енергетика и енергийни мощности. „За нас е непосилно да отговорим на нови, високи изисквания, на бюрократични норми и директиви за опазване на околната среда“, каза още той

Драгомир Стойнев заяви, че промяната в ЕС трябва да е свързана със солидарност и разбиране на жизнените нужди на всички страни-членки. Според него България е в позиция да започне такъв разговор в ЕС не само заради председателството, а и заради фактите, че сме външна граница, че през територията ни преминават стратегически енергийни пътища, че сме държава, която е гарант за стабилността в един много динамичен регион – и за Западните Балкани, и за Черноморския регион. „България не трябва да иска нещо от ЕС, България трябва да предлага и да формира дневен ред заради тези ни качества“, каза още той.

Крум Зарков: Нека хората в Европа знаят, че България има ясна визия накъде трябва да върви общият ни континент

„Бялата книга няма нормативно измерение, но това са важни решения и стъпки от един процес. Той върви и ние трябва да решим- искаме ли да го насочваме или само да търпим последствията му. Нека хората в Европа знаят, че България има ясна визия за това- накъде трябва да върви нашият общ континент“, заяви зам.-председателят на „БСП за България“ Крум Зарков. Според него анализ на ефекта за България от различните варианти ще помогне да се  дефинира българският национален интерес вътре в Европа. „Това ще е за първи път и ако вие го направите като правителство, а ние го приемем като парламент, с най-голямо удоволствие ще кажем, че благодарение на вас и нашата подкрепа, имаме позиция- как искаме да се развива Европа и ние в нея“, каза още той.

Елена Йончева: България трябва да има визия за сигурността си и тази на ЕС

 „Разговорът за „Бялата книга“ и бъдещето на ЕС е и за сигурността. България трябва да има своята визия за собствената си сигурност, сигурността в Европа, на Западните Балкани и в Черноморския регион“, заяви говорителят на ПГ на левицата Елена Йончева. По думите й в условията на съвременните заплахи Европа се нуждае и сама да бъде гарант за своята сигурност.

„Създаването на европейски въоръжени сили би могло да гарантира много по-голяма сигурност и независимост както на ЕС, така и на всяка държава по отделно. Ако искаме да се борим ефективно с явлението  тероризъм, е необходима засилена координация между службите и споделяне на информация“, каза още тя.

Йончева подчерта, че правилна стъпка в тази посока би било да се разширят правомощията на Европол – от координиращи, до по-широк обмен на информацията. „ЕС трябва  да поеме ясен ангажимент за охрана на българо-турската граница, която се явява нейна външна граница.


Съществуващото преградно съоръжение не се преминава само от тези, които не са решили да го преминат“, допълни тя. Според нея нелегалната миграция е потенциален източник на престъпност и международен тероризъм. Елена Йончева подчерта, че промените, които се подготвят в Дъблинското споразумение  не са добри за България. / bsp.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


Стани член на БСП

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *