Десет причини да подкрепим кандидата за държавен глава генерал Румен Радев

Генерал Румен Радев се очертава като възможния кандидат на обединеното ляво за президент на републиката на предстоящите избори на 6 ноември. Стана ясно, че инициативата за неговото издигане е на БСП — район “Оборище“, където членува лидерът на партията Корнелия Нинова, тя лично пое политическата инициатива и отговорност за кандидатурата.

Генералът бе подкрепен и от други общински конференции на БСП, които го поставиха до утвърдени партийни фигури като Корнелия Нинова, Стефан Данаилов, Михаил Миков, Янаки Стоилов, Мая Манолова, Илияна Йотова, проф. Румен Гечев. Радев бе еднозначно подкрепен от всички 13 партии на коалицията “БСП Лява България“, което дава шанс за така нужното и очаквано от левите избиратели единство. Ако бъде окончателно утвърден за кандидат на левицата, генерал Румен Радев ще се изправи на предстоящия вот пред тежко предизвикателство — да победи кандидата на ГЕРБ, да покаже, че в обществото е формирано ново мнозинство, което иска промяна и отстраняване на проваленото управление на ГЕРБ.

Дали професионалният военен може да навлезе бързо в света на политиката, където правилата са други? Дали генерал Радев може да е човекът, който да бъде припознат като алтернативата? Дали той може да спре серията от десет победи на ГЕРБ? Дали той може да е равноотдалечената от партиите обединителна фигура на социалното и патриотичното?

Със сигурност задачите, стоящи пред него, са много трудни, но първите впечатления показват, че той е точният човек на точното място.

Ето няколко причини да вярваме, че генерал Радев е най-добрият към настоящия момент избор за кандидат за държавен глава на левицата и защо той ще бъде по-добрият президент — не само по-добър от политическото недоразумение Росен Плевнелиев, но и от останалите кандидати, които вече се коментират в публичното пространство.

Първо — той е ново лице в политиката, а днес точно това желае народът на България. След почти 27 години преход и след провала на балона ГЕРБ в президентството е нужен нов човек, който не е бил в политиката и свързаните с нея провали и обществено недоволство и разочарование, но същевременно е доказан в своята сфера управленец. В този смисъл един офицер е много подходящ не само защото когато е нужно, той може да бъде твърд и категоричен, но и защото добрият офицер се грижи за хората, които води, разбира проблемите им, знае що е то риск и опасност и следователно — знае цената на човешкия живот.

Второ — генерал Радев притежава ярки лидерски качества. Той е боен пилот, преминал през цялата йерархия на Военновъздушните сили на Република България — от младши пилот през началник на най-елитното поделение, чак до командващ ВВС. Издигнал се е на база качества, без протекции, без кариерни скокове и без да премълчава мнението си. Доказателството: той защити позициите си и критикува остро политиката за бъдещето на ВВС, водена от министър Николай Ненчев. Доказа, че не е кариерист, като подаде оставка, но бе помолен от премиера да остане на поста си.

Трето — генерал Радев може да бъде обединител не само на лявото и патриотичното, а и на широк кръг от партии, независимо от етнос и религия. Профилът му е приемлив и за ВМРО, и за ДПС.

Той има способностите да присъедини към своята кандидатура много по-широко “ветрило“ от партии, много повече избиратели, включително да мотивира да гласуват и много от тези, които в изборния ден биха “отишли за гъби“. Неговата кандидатура е не само ляво-център, но ще бъде подкрепена от патриотични формации, от военно-патриотичните съюзи, от средите на дребния и средния бизнес, който търси реална стабилност (а не мнимата, която ГЕРБ им предлага). Ще бъде харесан не само от възрастното поколение, но и от активното средно поколение (роден е през 1963 г.). Няма съмнение, че ще се хареса и на младите, защото говори кратко, прямо и най-важното — откровено, наричайки нещата с истинските им имена. Да говорим ли, че ще се нрави и на женския електорат, който ще оцени мъжката му харизма.

Четвърто — той няма да е партийно назначен президент, какъвто бе Росен Плевнелиев. Кой би се усъмнил, че генералът, който опонираше открито на аграратлантика Ненчев и неговите политкомисари, ще може да бъде привикан в която и да е партийна централа или да бъде почукан по челото от партиен лидер, както се случи с Плевнелиев.

Пето — в свое интервю генералът казва: “Аз съм българофил! Не съм русофил, германофил или американофил“. Със сигурност това го прави коренно различен от Росен Плевнелиев, който от първите дни на мандата си обслужваше геополитическите наставления на чужди сили, който приглася на евро-атлантическите ястреби, който ни скарва с приятелска славянска и православна Русия, но и ни отдалечи от все по-масовото мнение в ЕС, което иска партньорство с Москва и отмяна на санкциите. Генерал Радев ще води прагматичната политика с всички наши партньори и на Запад, и на Изток. Показва го самият факт, че особеното му мнение по темата за ремонта на бойните самолети МиГ бе чисто прагматично, породено от грижа за финансовия ефект и боеспособността на авиацията, а не от някакви “филии“ и “фобии“.

Шесто — генералът е завършил елитен Военен колеж в Съединените щати с отличен успех на 13-о място сред 220 курсанти и пръв сред неамериканските офицери в Школата. Тоест той е компетентен, познава света, знае езици, ще бъде представителен държавен глава, който няма да прави гафове и да унижава нацията ни в чужбина, както го правеше настоящият държавен глава.

Седмо — генерал Радев е обикновен човек, роден в един неголям български град (Димитровград), със селски корен. Като всеки офицер и той е обиколил страната и гарнизоните, познава бита и социалните проблеми на колегите си и на бойците, което означава, че е социално чувствителен за разлика от досегашния президент — милионер и неприкрит лобист на корпоративни и приятелски кръгове.

Осмо — генералът като президент няма да води институционални войни, но ще бъде ясен коректив на управлението на Бойко Борисов. А днес България се нуждае от коректив, защото е абсурдно ГЕРБ да владее всички институции — президентство, парламент, министерства, агенции, регулаторни комисии, местната власт, да има силно лоби в съдебната. При това — само с 25% рейтинг и с над 60% обществено неодобрение.

Девето — Радев е адекватният президент в днешното сложно време на несигурност, терор и страхове. Не само защото няма тепърва да се учи за ролята си на главнокомандващ, но защото квалификацията му дава възможност да познава вътрешната и външната политика, дипломацията, геополитиката.

Десето — той ще е реален пазител на българския национален интерес. В днешния многополюсен свят и при толкова много проблеми, които ни създаде моделът “Йес, сър“, който нашите политици използваха при общуването си с Брюксел и Вашингтон (тъжно е, когато Бойко Борисов нарича тези равни му по ранг лидери “началствата“), най-после да имаме лидер, който формулира и отстоява не чужд, а именно българския интерес.

Разбира се, трудното за генерал Радев започва тепърва. Той ще бъде подложен на реваншизъм, на компроматната война, която застига всички неудобни на ГЕРБ. Ще трябва бързо да бъде опознат от структурите на БСП, а и от избирателите като цяло, защото е факт, че досега не е бил публична и медийна фигура. Ще трябва да води изтощителна кампания, както се казва — по села и паланки, а не толкова от синия екран. Бързо трябва да вникне в проблематиката на важните сфери на компетентност на президентската институция и на държавното управление като цяло — право, икономика, социална политика, образование, духовност, екология и други.

Но ние сме убедени, че той ще успее. От това се нуждае България, която желае различен модел на президентство и нов, достоен държавен глава.

Източник: bsp.bg/