“България винаги ще работи само със своите нартньори, ЕС и НАТО… Аз искам България да бъде реален член на НАТО, с истински възможности и да бъде лоялен и предвидим партньор”, казва Румен Радев за Кери Хоуп от „Файненшъл таймс“.

Нещо повече, Радев твърди, че „никога през живота си“ не е бил в Москва.

Но в интервю в София, Радев, бивш командир на българските военно-въздушни сили, се противопостави на кръстосването на шпаги между алианса и Русия — позиция, която допадна на българите по време на президентските избори, но може да бъде в противоречие с нарастващите опасения в Европа за руските подривни действия на запад, отбелязва авторът.

“Мисля, че ние сме изправени пред общи заплахи – тероризъм, ислямски фундаментализъм, и взаимодействието между НАТО и Русия е необходимо“, казва Радев, който говори свободно английски. “Ако ние не работим за по-добър диалог и не намалим конфронтацията, не можем да се противопоставим ефективно на глобалните заплахи“.

Радев е подготвен и за двете перспективи. Бивш военен пилот на МиГ-29, обучен в България – тогава сателит на СССР – през последните години на Студената война, Радев е учил и във военно-въздушния колеж в Алабама през 90-те години, завършвайки с отличие, пише Хоуп.

И разказва: Той /Радев/ подаде оставка като командващ ВВС през август, преди да обяви, че ще се кандидатира за президент като независим кандидат, подкрепен от опозиционната Българска социалистическа партия. Хоуп дава гласност на тръгналата мълва, че името на Радев е било обсъждано през юни в Москва като потенциален кандидат от делегация на социалистическата партия, водена от лидера Корнелия Нинова. Без да цитира източници, Хоуп намеква, че информацията идвала от „осведомени за обсъжданията“.

В същото време авторът на обширната статия, подчертава, че  „Радев енергично се опитва да демонстрира своята лоялност към НАТО„. По-рано тази година, все още носейки генералската униформа, той критикува по националната телевизия военния министър, че забавя избора на произведен на запад боен самолет, който да замени остарялата ескадрила МиГ-29. За нея Радев твърди, че машините вече са неадекватни за ролята им в алианса по  охраната на въздушното пространство над региона на Черно море, пише Хоул.

Авторът се опитва да даде обяснение за отношението на българите към Русия с историческите наслоения. „Позицията на избрания за президент (за Русия, бел. ред.) и на неговите гласоподаватели се корени в многовековните връзки с най-големия им съсед. Двата народа споделят обща славянска и православна култура и много българи са запазили историческата си благодарност за освобождението на страната им османско владичество през ХIХ век“, пише „Файненшъл таймс“.

По-нататък изданието подчертава: След превземането на страната от Сталин през 1944 г., България остава верен сателит на СССР до падането на комунизма през 1989 г. и е била подигравана от съседните страни като „16-та република“ на Съветския съюз заради верноподаническото отношение на нейните лидери към Москва. И въпреки че България се насочи на Запад и влезе в НАТО през 2004 г. и в ЕС през 2007 г., Русия остава важен икономически партньор.

Руски интереси контролират около 20% от българската икономика, най-вече поради зависимостта на страната от „Газпром“ и „Лукойл“ за доставките на газ и нефт.

По време на предизборната кампания Радев призова за охлабване на международните санкции, наложени на Русия заради анексирането на Крим и ролята ѝ в украинския конфликт, с аргумента, че те вредят на българския износ на селскостопанска продукция и на туризма.

Неговата /на Радев/ триумфална победа в президентския вот през ноември предизвика оставката на правителството на Бойко Борисов, прозападния премиер на страната. След като Радев поеме поста президент на 22 януари 2017, назначено от него служебно правителство трябва да проведе парламентарни избори през април.

Критиците на Радев се притесняват, че неговото президентство ще доведе до увеличени усилия на Кремъл да дестабилизира България. Държавният глава не притежава изпълнителна власт, но може да връща решения на парламента. Президентът също така е и главнокомондващ на въоръжените сили.

“Сега руснаците имат приятели в почти всяка политическа партия, левичарска, крайнодясна или националистическа“, казва Илиян Василев, бивш български посланик в Москва и експерт по регионалната енергетика.

България изпитва същия натиск от страна на Москва, както и останалите страни от Централна Европа и Балканите, смята Огнян Шентов, шеф на Центъра за изследване на демокрацията.

“Кремъл използва прийома на „меката сила“ – политическо и икономическо проникване, за да разклати европейското единство и трансатлантическите връзки“, казва Шентов, цитирайки съвместно проучване на ЦИД и вашингтонския Център за страгеически и медународни проучвания.

Надсмивайки се над репутацията си на промосковски ориентиран, Радев казва пред „Файненшъл таймс“., че първите му визити в чужбина ще бъдат в Брюксел и Букурещ, а не в Москва.

“Мисля, че след Брекзит, европейските лидери трябва да бъдат много по-активни, за да възстановят доверието на всички европейски граждани към институциите на Съюза. Много хора са разочаровани и ако ние не направим това, тенденцията за напускане на ЕС ще се разширява“, казва той.

“България ще остане проевропейска, но ние не сме доволни от Европа на две скорости,” добавя Радев, като има предвид изключването на България от свободната Шенгенска зона заради неспособността на страната да се пребори с организираната престъпност и корупцията и да реформира съдебната си система.

Радев обяснява, че като президент  ще започне лична кампания за решаване на хроничния проблем на страната с корупцията,като дава за пример успеха на съседна Румъния в осъждането и пращането в затвора на корумпирани политици и възвръщането на откраднати европейски фондове.

“Както направих, когато създадох тренировъчен модел за бойната авиация, аз искам да проуча, анализирам и да развия най-добрите решения“, казва Радев.

„Аз ще изуча не само румънския опит, но и този на други европейски държави. Ще създадем наистина добър модел“.
Превод: Епицентър.БГ