Янкова коментира последното заседание на конгреса от 28 октомври т.г. в интервю за Радио Пловдив.

– Защо се наложи БСП да иска вот на недоверие към кабинета?

– Естествено е БСП със сетивата си, с политиката, която искаме да ангажираме българските граждани и съответно след спечелване на доверие да управляваме, да кажем, че категорично и с този бюджет, който сега се внася за 2018 г., той все повече показва, че ГЕРБ трябва да си ходят от управлението. Поради тази причина венецът на конгреса, заедно с конгресните документи, едно от посилните решения, което взриви ГЕРБ, е вотът на недоверие. Всички български граждани знаят колко дълбоки са неравенствата в доходите. Всички български граждани знаят колко е скъпо и каква голяма търговия има в здравеопазването. Паралелно с  това виждаме и огромните регионални диспропорции и виждаме, че и този баланс не го решава, а знаем, че има огромен публичен ресурс, който изтича в други посоки. Поради тази причина конгресът се обедини и около едно от политическите решения за вот на недоверие. Това можеше да стане на заседание на Националния съвет…

– Или на парламентарната ви група, както друг път сте го правили.

– … или на парламентарната група също, но тук търсене и привличане на вниманието на цялата партия в лицето на нейните делегати и поактивната дискусия, която трябва да стане сега по време на бюджета с цялата партия и тя да се изнесе на терен, беше може би голямото желание на нашия председател да свика този бърз конгрес.

– Предварително в част от интервютата, които Вие дадохте, гжо Янкова, казахте – не очаквам кървав конгрес, но така някак си нещата се развиха по-различно. Проф.Ваня Добрева направи едно предложение, една част от залата не го подкрепи, но друга част – 149 делегати, застанаха зад нея за промяна на вашия устав. Защо стана това? Как си го обяснявате?

– В партията след уставната промяна  според възгледа на председателя Нинова, тези уставни промени бяха свързани след нейното избиране с това как трябва да бъде структурирана партията и как тя трябва да се ръководи. Едно от предложенията беше лидерът на партията да се избира от цялата партия.

Права е Ваня Добрева, че имаше много дискусии в после осъзнатото говорене в полезността на такъв избор. Да, партията се мобилизира, но страховете дали един председател според характера, и Ваня е права, че досега председателят не се е ползвал, може ли избран от конгрес при едно такова избиране да се постави над конгреса, защото конгресът избира делегати, овластени от партията по места и се предполага, че те предствляват цялата партия, а сега може да се каже – и вие не сте достатъчно овластени, аз ще отида да питам всички. Има такава дискусия в партията и това не е тайна и Ваня постави този въпрос като възможности да се решава в устава занапред. Видимо е от гласуването, че има такъв тип настроения за промяна на устава.

– Така тълкувате това решение.

– В това няма нищо страшно. В крайна сметка нали партията трябва да вземе решение за това как да функционира, така че това е естествено, това трябва да се разчита и да дава модел за поведение на всички нас като социалисти.

– Нали разбирате, гжо Янкова, защо Ви питам? За така наречената вътрешна опозиция в БСП и за онези неназовани девет души от вашия лидер г-жа Корнелия Нинова. Вие можете ли да ги назовете?

– Аз няма да назовавам никой. Аз съм привърженик на това, че много по-справедливо, много по-искрено и много по-другарски беше, ако Корнелия е решила да постави така въпроса, да каже – ти, и да назове името, така каза в медиите, аз с теб не съм съгласна. Или принципно да сподели, че този, този и този другар има други политически възгледи, които пречат или които саботират, или които имат друг проблем.

Аз съм друг тип човек  – партиен човек, и поради тази причина бях малко изненадана от начина, по който беше поставен именно този въпрос.

Мислех си много след конгреса, имаше различни настроения след доклада. Едни хора бяха много радостни и казваха – да, така трябва с твърда ръка да се ръководи, всеки на мястото, но кои са тези девет, защо и как…  Други казваха – това досега не се е случвало, дали така трябва. Спор няма, че лидерът трябва да бъде силен, да носи отговорност, да стои отпред, но спор няма, че трябва да приемем, че ние сме партия, ние имаме различни мнения и може би талантът на ръководителя е да сечетава в букет многото мнения, за да има повече енергия в партията.

– Вие съзирате ли дългата ръка на ГЕРБ в това, което се случва в БСП и с това разединение, което е обхванало редиците, или не?

– Няма разединение в партията. Може да има различно мислене, аз затова казах, талантът на ръководството…

– Е, как? Тръгнаха си Георги Гергов, нали видяхте какво стана?

– Аз съм била свидетел как Георги Гергов е бил най-близкия човек на Корнелия Нинова. Така че смятам, че в дискусия е необходимо те да се разберат  това е областният председател на Пловдив, на голяма организация, свързана с много общини. Ако трябва, ние да им бъдем арбитри, но това не е полезно – начинът, по който се случват тези неща.

– Вие допускате, че се е работило за коалиция между ГЕРБ и БСП, като познавате и едните, и другите?

– Аз чух на много пораншен етап, че Гергов се е срещал с ГЕРБ и е информирал председателя за тези въпроси, по които се е срещал, заради това, че е бил отговарящ за коалиционната политика.

Аз съм била в студио с Цецка Цачева, когато Михаил Миков беше председател, и Цецка Цачева в кулоарите ми е казвала – хайде, бе, дайте да направим широка коалиция и да управляваме страната. Ние още тогава предпоставихме принципно, че избирателят на БСП ни е дал мястото на опозиция и много хубаво и полезно е за България,  за българския политически живот и за различието на лявата и дясната партия, че народът избира управляващи, овластява ги и те показват какво могат.

Народът дава място на опозиция и опозицията съответно със своя възглед, че това е несправедливо управление, започва да се бори за своите тези, които е лансирала и които народът не е одобрил, да ги съпоставя с управлението.

Така че в малкия период, в който беше кабинетът на Борисов-2, ние успяхме да покажем, че са несъстоятелни тезите на ГЕРБ и успяхме да вдигнем резултата до 80 и през този период и генерал Радев зае първата позиция в страната. Сега с 80 човека ние виждаме в бюджета на ГЕРБ, че неравенствата не се стапят, че политика по доходите няма.

Ето, миналия ден питах министър Бисер Петков за една огромна група хора, които предлагат социалните услуги – над  15 500 души с този бюджет те ще останат най-бедната група. 2017 г. това е групата, в която средната заплата е 520-550 лв. Сега с увеличаването на минималната на 510 лв. огромната група, която е необходима на българското общество в социалната сфера, тя остава най-бедната. А да не говорим за останалите групи, потребителите на тези услуги – остават още по-бедни. И вземаме бедността, неравенствата и ги виждаме и затова предлагаме друг тип алтернативен бюджет с подоходно облагане, друг начин на разпределение на публичните финанси и конгресът беше за това – скъпи приятели, предайте до всеки социалист да стигне импулса, че това, което беше в програмата за изборите, ето като първа стъпка бюджетът за 2018 г. е друг тип. Желанието ни е да види българският народ, че е възможна друга политика, която е по-близка до тях и че ГЕРБ е автентична дясна партия. Да се върна на въпроса ви – няма как да има възможности с ГЕРБ да си сътрудничим, защото ние сме лявата партия, те са дясно-популистката партия.

– Гжо Янкова, правилно ли избрахте времето за вот на недоверие с основна тема копурция към ГЕРБ, точно сега преди европредседателството?

Решили сме го вече. Аз съм партиен човек, решили сме го, ще вървим към вот. Може би съвпадайки с дискусията по бюджета, това ще бъде разтърсващо и самият ГЕРБ малко да се фокусират, да видят себе си и малко да се поосъзнаят. Председателството не е онази оправдателна мантия, с която ГЕРБ да се завива, да бъдат пазени, охранявани. Председателството е много важно, но вътрешните проблеми на страната са повече важни за българския народ.

Интервюто можете да чуете тук / faktograf.bg