Един от най-любимите български актьори празнува рожден ден днес – Стефан Данаилов. Мнозина днес го наричат просто Ламбо – по презимето му Ламбов.

Звездата от „Дами канят“, „На всеки километър“, „След края на света“ е роден на 9 декември 1942 г. в София. Майка му Евдокия е от Ловеч, а баща му Ламби от родопското село Райково (сега квартал на Смолян). Има сестра Росица, която също е актриса, с 9 години по-голяма от него.

Още като дете се снима във филма „Следите остават“ (1956 г.). През 1963 г. е приет в НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След смъртта на професора Ламбо учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“.

За първи път в киното се появява с ролите си във филмите „Понеделник сутрин“ (1966), „Морето“(1967) и „С дъх на бадеми“(1967). Славата му идва още след прекрасната игра в „Първият куриер“(1968). Но с появата си на телевизионния екран в сериала „На всеки километър“ (1969) добива вече широка популярност и хиляди почитатели. Хората и до днес го помнят с ролята му на майор Деянов.

За малко актьорът напуска театъра и се отдава изцяло на киното. През 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на българската армия. От 1979 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима и в киното, и в телевизията.

Следващото му голямо превъплъщение е във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на постановката „Лоренцачо“ има добър успех, а ролята на Данаилов в италианския сериал „Октопод“ го прави широко известен и на запад.

От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.

Участва в над 80 филма, има множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Престижно отличие получава за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

В края на 80-те години на миналия век решава да предаде таланта си на бъдещи кинозвезди. От 1988 г. става преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г. Днес учениците му с гордост казват, че са учили майсторлъка в занаята в класа на Проф. Данаилов.

Обичаният от поколения българи актьор бе отличен с най-високото държавна отличие – орден „Стара планина“, първа степен преди 14 години. Пак през 2002 г. получава и наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура – „Паисий Хилендарски“.

Хиляди българи и до днес помнят забележителната му игра във филмите „С дъх на бадеми“ (1967), „На всеки километър“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Умирай само в краен случай“ (1978), „От нищо нещо“ (1979), „Дами канят“ (1980), „Маневри на петия етаж“ (1985), „След края на света“ (1998) и др.