31 декември 1919 г. – СЪЗДАВА СЕ ТРЕТИ ДЪРЖАВЕН СЪД.
Обвиненията са за измяна на отечеството – предрешеното включване на България в Първата световна война чрез сключване на тайни договори с Германия и Австро-Унгария на 24 август 1915 г., несвикване на Народното събрание по този важен въпрос, противоконституционно обявяване на войната на Сърбия на 1 октомври 1915 г. и сякаш вечното за българските политици „лично облагодетелстване“ на министрите.
Чрез референдум през 1921 г. се създава и Четвърти държавен съд срещу виновниците за националната катастрофа. На 31 март 1923 г. е обявена присъдата. Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Ив. Попов, Петър Динчев и Добри Петков са осъдени на доживотен затвор.
Генерал Калин Найденов – на 15 г., а ген. Никола Жеков, Христо Г. Попов, Н. Апостолов и В. Кознички – на 10 г. С най-малка присъда е ген.
Бояджиев – 5 г.
Продължават обаче заседанията на Четвъртия държавен съд, който не произнася присъди.
Превратът на 9 юни 1923 г. слага край на съда срещу виновниците за първата национална катастрофа. Скоро местата са сменят.
В затвора или в емиграция са земеделците. На 5 януари 1924 г. е приет Закон за амнистията. Министрите се оказват невинни.
Срещу това стоят близо 3 милиарди репарации, които България плаща до 60-те години, и враждебни отношения с Гърция. Четвъртия народен съд е през 1945 година. Подсъдими са 261 души. Председател на съда е Георги Патронев.
По дело номер 1 са осъдени принц Кирил Преславски, Богдан Филов, Никола Михов както и 17 бивши царски министри.На 1 февруари са произнесени смъртните присъди.
На 3 юли 1945 народния обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни присъди, 1226 доживотни, 8 по 20 години затвор, 946 по 15 години.
За периода 22 декември 1944г. – 31 март 1945г. Народния съд е разгледал 145 дела с 10907 подсъдими.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
