„За съжаление, случаите за насилие над български жени зачестяват. От началото на годината има поне четири случая на домашно насилие, завършили със смърт, по данни на неправителствени организации. По данни също на неправителствения сектор всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие. Отправих препоръка до премиера за присъединяване на България към Конвенцията на Съвета на Европа за борба и предотвратяване на насилието над жени – по-известна като Истанбулската конвенция“, информира Манолова и сподели, че е обнадеждена от действията на външния министър Даниел Митов.

Да се надява да бъдат изградени достатъчен брой кризисни центрове за жени, жертви на насилие. „До момента в България има общо 17 такива центъра, което означава, че няма във всеки областен център. В София е само един – с осем легла, което е крайно недостатъчно“, отчете Манолова.

Тя разясни, че ролята на омбудсмана като национален превантивен механизъм е извършване на проверки, извършване на мониторинг в местата за лишаване от свобода, като такива места са не само затворите, но и всички места, които лицата не могат да напуснат доброволно – психиатрии, институции за деца, специализирани интернати, следствените арести, домовете за възрастни хора с ментални увреждания, бежански и миграционни центрове.

През 2015 г. са извършени 66 проверки на такива места, като в 20 от проверките участвах лично като омбудсман, отчете Мая Манолова.

През 2015 г. НПМ констатира частичен напредък по отношение на материалната база в някои затвори като например тези във Варна, Сливен, Плевен. „Като цяло условията са лоши, на места абсурдни“, обобщи омбудсманът. Използването на кофи в общи помещения, ограничените количества санитарно-хигиенни препарати, невъзможността да се поддържа елементарна лична хигиена, представлява форма на унизително и нечовешко отношение, обяви Манолова.

По думите й е сериозен проблем невъзможността за полагане на трудова дейност в затворите, защото тя е средство за превъзпитаване, за намаляване на присъдите, създаване на мотивация за по-добро поведение и добавяне на доходи. „Абсолютно необяснимо е защо произведената от тях продукция не е с предимство поне в системата на затворите“, смята Манолова. „И в стария, и в новия Закон за обществените поръчки съществува система за предимство на вътрешното производство“, обясни Манолова, но добави, че това не се прилага. Тя информира, че е изготвила препоръка за прекратяването на тази практика.

Омбудсманът обърна внимание цените в затворническите лавки, които са минимум с 30 % по-високи от цените в обикновени магазини. Тя обясни, че затворниците нямат право на колети и така се превръщат в сигурни донори на стоките в затворническите магазини. Тя даде за пример пакетче нескафе, което е с 2 лева по-скъпо от продаваните в магазините. Манолова съобщи, че подобна е ситуацията и с телефонните разговори, които се таксуват по-скъпо в затворите. „Няма обяснение за подобни цени, отправила съм препоръка към министерството на правосъдието за прекратяване на това безобразие“, обяви Манолова.

Тя разказа, че в затворите има сериозни проблеми в медицинското обслужване и се осъществяват десетки конвои на затворници ежедневно. „Предложила съм цялостна реформа за здравеопазването в затворите“, отчета Мая Манолова.

„Жените в затворите са уязвима група, проблемите им в затворите се мултиплицират“, обясни омбудсманът.

Тя обясни какъв е профилът на жените в затворите в сливенския затвор има 237 жени, 82% от тях са за ненасилствени престъпления, повече от половината са за кражби. Голяма част от тях са в затвора за дребни престъпления – дребни кражби, продажба на безбандеролни цигари, част от тях са поели вината на съпрузите си – най-вече извършени престъпления заради бедност, мизерия, глад. Повече от тях са в затвора за кратки срокове – 1 месец, 3, месеца, година.

По думите на Манолова в затворите има редица проблеми, като един от най-важният е свързан с изолацията. 48% от затворничките са майки, като голяма част от тях са майки на деца до 18 години. Рядко имат посещения, особено от децата си, защото са далеч. „Една майка ми сподели, че двете й деца на 2 и 7 г. са в институции и дори не знае в кои точно, така че ще излежи присъдата си от 1 г. и 2 месеца без изобщо да ги види“, разказа Манолова.

Тя обясни, че в затвора в Сливен има ясла, в която се отглеждат деца до 1 г. Но нямат възможност за разходка навън извън сградата – излизат само на терасата. По думите й децата на затворниците не са затворници, но на практиката стават такива.
По думите й жените имат право на 15 минути топла вода веднъж дневно, едновременно за баня, пране на дрехи и чаршафи. „След дълги спорове с ръководството на затвора дали това е достатъчно, отправих предложение това да бъде променено“, информира омбудсманът. Тя разясни, че в килиите липсват санитарни помещения и се използват кофи. На жените се полагат един тоалетен сапун на месец, един сапун за пране и 200 гр. перилен препарат, както и 10 превръзки на месец и затова много затворнички ползват чаршафи вместо превръзки. „Невъзможността за поддържане на елементарна лична хигиена е проява на унизително и елементарно нечовешко отношение“, категорична е Манолова.

„Отправих препоръки за медицинското обслужване в затвора в Сливен, за затворническите ясли, за цените в затворническата лавка, за цените на телефонните разговори, за унизителните прегледи на голо след всяко излизане от сградата на затвора, за които ми се оплакаха затворничките и каквито не се извършват в нито един мъжки затвор“, отчете Мая Манолова.

„Проблемът с психичното здраве наистина е сериозен“, обяви омбудсманът. Според статистиката 19.5 % от българите поне веднъж са търсили психиатрична помощ. 50 000 е броят на хоспитализациите в психиатрични заведения годишно. Общите разходи за психиатрични дейности са 93,5 млн. лв. годишно – 2,7 % от общия бюджет за здравеопазване.

„Психично болните имат проблем с ТЕЛК решенията“, заяви Манолова като обясни, че те чакат твърде дълго за решенията за намалена работоспособност, като през това време лицата не са здравно осигурени, нямат право на безплатни лекарства, не се лекуват и състоянието им се влошава. „Ако нямат близки, никой не се грижи за тях. Има стигма в обществото по отношение на психично болните, особено при започването на работа“, каза омбудсманът. Тя заяви, че не случайно няма пациентска организация на психично болните и че затова няма кой да представи проблемите на тези хора.

Има 12 държавни психиатрични болници, 12 центъра за психично здраве, 5 психиатрични клиники и 17 психиатрични отделения към многопрофилните болници. Акцент в доклада са държавните психиатрични клиники, защото там са 50% от леглата и там основно са задължително настанените по Закона за здравето и принудително настанените по НК – чиито права са обект на защита от НПМ.

При проверките на място е установено, че основен проблем с този с финансирането, като най-ощетени са държавните психиатрични болници. Те се финансират на т. нар. „исторически принцип“ – тази година ще получат толкова средства, колкото миналата и по-миналата година. Друг проблем е и лошата организация. „Няма верига от звена, които да се допълват, конкурират се, в конфликт на интереси са. Необходими са промени“, убедена е Манолова.

Тя обясни, че има проблеми с материално-техничната база; проблеми с апаратурата; липса на служители – средната работна заплата е 547 лв., което обяснява големия брой незаети щатове, средната заплата на санитарите е около минималната, затова като санитари работят изписани пациенти; проблеми със заплащане на осигуряването на спешна медицинска помощ – ДПБ е принудена да плаща по 50 лв. на повикана линейка на час; проблем с дългия болничен престой и повтарящите се хоспитализации – държавните болници изпълняват социални функции, част от тях са се превърнали в приюти, защото някои пациенти прекарват там по 20-30 години. В ДПБ в Нови Искър е настанен и клошарят, който живееше в кашон до президентството. За социалните проблемът е решен – той най-вероятно ще остане в психиатрията до живот, обясни Манолова.

Тя е отправила препоръка към министерството на труда и социалната политика да разкрие повече социални услуги за хора с психични болести, да се разкрият дневни центрове, кризисни интервенции с мобилни екипи, проследяване на случаите; трайно сътрудничество между институциите.

Манолова съобщи, че ще инициира провеждането на дискусии с експерти от системата и проверки на място.

„За съжаление, една голяма част от препоръките, които сме отправили, не се спазват и проблемите се задълбочават“, обясни Манолова.

Относно лицата, търсещи закрила, Манолова обясни, че ще работи по проблемите по забавянето при регистрацията на мигрантите и бежанците и административните процедури по предоставяне на статут; влошаване на битовите условия в центровете, проблеми в медицинското обслужване, особено на жени и деца; занижен контрол върху напускащите самоволно центровете – предпоставка за трафик на хора и каналджийство; проблеми с непридружените малолетни и непълнолетни, които са потенциални жертви на трафик – при проверките са установени случаи на малолетни и непълнолетни лица, които са включени в заповедите за принудително настаняване в бежански центрове на възрастни лица, без същите да се познават или да е налице каквато и да е роднинска или друга връзка между тях. По този начин децата се водят формално придружени, но остават потенциални жертви на график.

Другите основни теми от доклада на омбудсмана са защита на децата в конфликт със закона, социални и медико-социални институции за деца; социални институции за възрастни с ментални проблеми; места за задържане в структурите на МВР.

Източник: hashtag-bg.