Декларация от името на ПГ на „БСП за България”

Такова чудо няма по света,  почти година, премиерът не е стъпвал в парламента, за да отчете работата на правителството. Скоро се срещнах с лидери на партии от Вишеградската четворка и ви уверявам, г-н Борисов, брилянтен пример за работеща парламентарна демокрация.

Дори тези силни лидери, преди всяко заседание на европейските институции, се явяват пред институциите си, получават подкрепа и отиват със самочувствие на срещите- че зад тях стоя парламентите. У нас, нито веднъж не чухме в НС нито една от важните теми, например по председателството на България на Съвета на ЕС. Не ги обсъдихме и не ви подкрепихме, за да ви дадем това самочувствие, от което наистина имате нужда, за да се явите със силата на цялото народно представителство. Но затова пък чухме, че  който обижда премиера, обижда един народ, една държава и една нация.

Защо казвам всичко това, колеги? Защото имаме шанс, дори и накрая на нашето председателство, да коригираме грешките и да подпомогнем правителството. В момента, колеги, тече обсъждане на проекта за бюджет на ЕС за следващия програмен период. Сигурно някои от вас ще кажат, че не е важно. Толкова е важно, че не можете да си представите дори.  Става дума не само за пари, а за живота на всеки българин и за всеки европейски гражданин. Става дума за бъдещето на Европа и за мястото на България там. Ако попитаме българските граждани- знаят ли какво ги очаква през този бюджет, няма да са много тези, които могат да отговорят. Питам вас, българските депутати от мнозинството, вие знаете ли каква е позицията на вашето правителство по политиката за сближаване. Ще ви я кажа, Томислав Дончев: „Приветстваме курса на харченето на пари, но трябва да има изискване за критерии за това”.

Уважаеми колеги,

Знаете ли, че в бъдещия програмен период  ще се отчитат нови критерии като например- демографска катастрофа и бедност. Нали нямаме съмнение, че сме най-бързо изчезващият народ и най-бедният в ЕС. Справедливостта и солидарността изискват особено внимание към такива държави, за да не се разделя Европа на две скорости. Защо държави, с далеч по-висок стандарт, са оценявани повече от нас, ето как в проекта за бюджет- Италия ще получи с 11 млрд. евро повече, Испания с 10 млрд. евро  повече, Гърция с 6 млрд. евро повече. Ако отчитаме новите критерии, ние сме най-бедната и най-бързо изчезваща държава- защо това е така? Защото имат държавници, които бранят интересите на народа си и знаят как да се прави международна политика със съмишленици и със съюзници. Ето какво казват Вишеградската четворка и Хърватия, Румъния и Словения по този въпрос: „Сближаването трябва да остане за всички региони на ЕС, но основно трябва да е за по-слабо развитите региони и държави членки, и новите приоритети да не бъдат за сметка на политиката за сближаване.“ За такива държавници и за такива позиции говорим. Можем ли и ние да бъдем такива. Можели сме, г-н Борисов, но сте пропуснали тази възможност, защото правителството е голямо, на върха на Европа е и не може да се занимава някакво си дребнотемие като- демография и бедност. На протегнатата ръка от тези 7 държави, отговорът на българското правителство е бил, че като председател ще запази неутралитет и не може да изразява национални позиции. От какво пазите неутралитет, г-н Борисов? Пазите неутралитет от българския национален интерес. Същото е и в селскостопанска политика. Нашите земеделски стопани получават едни от най-ниските субсидии, но за това сега ще им ги намалят с още 2 %, а тези в Естония, Литва. Латвия- ще се повишат с по 13%. Къде отива българското земеделие и българската храна и защо това е така? Отговорът е същият –защото там управляват държавници, а не политици с мандатно мислене, като нас. Казвам, „нас”, всички, за да събудя парламента, поставяйки следващите въпроси.

Сега се решава бъдещето на Европа и по друга тема – миграция. Питам ви колеги, колко от вас, знаят какво се очаква. Квотният принцип се провали. Дъблинското споразумение не работи. Лидерите в Европа отхвърлиха предложението на България като председател. В задънена улица сме. Какво предлага бюджетът на Европа за следващия период – да се увеличат средствата за миграция от 13 млрд. евро на 35 млрд. лв. Ние подкрепяме цялото финансиране за укрепване на границата, за укрепване на човешкия ресурс, който трябва да пази границата, защото сигурността на Европа е важен приоритет. Бихме искали да се грижим и за бежанците от война, но защо не се изпълняват решенията за връщане на икономическите мигранти.

Едва една трета от решенията в Европа за връщане на тези хора, които пребивават незаконно тук са изпълнени, но се увеличават средствата за тяхната социална интеграция тук, в Европа, като се взимат от средствата за слаборазвитите региони. Какво казват европейски лидери по този въпрос, например министър-председателят на Полша: „Предложенията на Европа, които ни налагат квоти, удрят по основите на националния суверенитет”, Чехия: „Искаме да укрепим позициите си, като държави в ЕС, но искаме и право на мнение, дори на най-малките държави”. Еврокомисарят по миграция казва: „Трябва повече действие в областта на връщането и реадмисия”. Какво казва българското правителство, как мислите? Министърът на вътрешните работи: „Разглеждаме това, което ни предлага комисията – регламент, текст по текст на експертно ниво”. Онези държавници изразяват позиция и казват: „Ще си пазим националния си суверенитет”, България казва: „Разглеждаме едни текстове, които ни е дала комисията”.

Още един въпрос седи за решаване в момента, още една грешка, която може би се задълбочава  и тя е- бюрокрацията в Европа.

Уважаеми колеги,

Не знам дали знаете, че в бъдещия бюджет се предвижда увеличението на средства за администрацията в Европа от 77 на 85 млрд. евро. 8 млрд. евро повече за чиновници. Ние не сме съгласни с това. Обръщам ви внимание, че австрийският канцлер отиде далеч по-напред и каза, че предлага да намалят еврокомисари от 28 на 18, чуйте с какво държавническо отношение: „Брюксел трябва да даде пример и да съкрати административните разходи, ако искаме да спасим Европа”.

Ето такива въпроси вълнуват европейските народни, европейските лидери и държавници. Иска ми се и ние тук, в парламента, и с вас, г-н премиер, като правителство, да влезем в тези теми. И не ми казвайте, че говорим антиевропейски, защото ще ви попитам: Президентът Макрон антиевропеец ли е като се противопоставя на намаляване на субсидиите за земеделските си производители? Канцлерът Курц антиевропеец ли е като иска намаляване на европейската бюрокрация? За „брата Орбан” няма да говоря, знаете позицията му, за Чехия,  Словакия, Хърватия, Румъния, Словения- и те ли са антиевропейци. Най-антиевропейското, най-опасното в момента за бъдещето на Европа е мълчанието, вашето мълчание, г-н премиер, по тези въпроси.

Ето защо, настояваме да внесете в българския парламент проекта за бюджет на Европа за следващия програмен период, да дискутираме заедно, да намерим общо с националния си интерес да ви дадем мандат и да ви дадем сила да го представите и да го защитите в общия европейски интерес. Да бъдете равен с другите, със сила и самочувствие, а не послушен на другите. Според вас почти всяка среща по време на председателството в България беше историческа.

Уважаеми колеги народни представители,

Историята ще каже кое е историческо. Има няколко варианта. Първи вариант – историята да реши, че е историческа разходката на г-н Макрон, г-жа Мей, г-жа Меркел и г-н Борисов по „Моста на влюбените”  над НДК. Втори вариант – историята да напише, че по време на българското председателство, българското правителство и българският парламент са пропилели шанса на България и на националния интерес. Аз ви призовавам да предизвикаме историята да напише трето- че българският парламент и българското правителство защитиха българския народ и българския национален интерес и гарантираха просперитет на България по време на председателството. Зависи от всички нас.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!