Руското министерство на отбраната изпрати експедиция на островите от Големия Курилски хребет, за да проучи територията с оглед на интересите на Тихоокеанския флот

В експедицията участват шест плавателни съда от Тихоокеанския флот. Начело на похода е големият десантен кораб „Адмирал Невелской“. В експедицията са включени общо над 200 души.

Според командващия войските на Източния военен окръг (ИВО) генерал-полковник Сергей Суровикин държавата ще предприеме безпрецедентни мерки, за да гарантира сигурността и териториалната цялост по това направление. В частност пред Министерството на отбраната на Русия стои задачата до 2020 г. да развие военната инфраструктура в Сахалин, островите от Курилския архипелаг и в района на Арктика.

Както отбелязва командващият войските на ИВО, в момента се провежда планово превъоръжаване на съединенията и воинските части, както и дейности за повишаване на социалната защита на всички категории военнослужещи и техните семейства.

Грешките при усвояването на Курилските острови

Военният наблюдател на „Известия“ Дмитрий Сафонов твърди, че въоръжените сили търсят нови места за базиране на Тихоокеанския флот или пунктове за разсредоточаване на войските. В това число командването на ИВО търси допълнителни варианти за създаването на позиции на противовъздушната отбрана и бреговите ракетни подразделения.

Но регионът има множество нюанси, които ограничават възможностите на въоръжените сили на страната.

„В нашата история имаме интересен прецедент: Министерството на отбраната разгърнало база на ПВО на остров Шумшу, а след няколко години тя била отнесена от цунами. Трябва да се разбират географските особености на района и да се има предвид, че не на всички острови може да се дислоцират воински подразделения, да не говорим да се построи землянка и да се живее в нея“, подчертава Сафонов.

По думите на експерта в началото на усвояването на островите Съветският съюз е допуснал редица грешки. „В началото всички се подигравали, че пътищата по островите са застлани с оградна мрежа – отстранили я и излели навсякъде бетон, а отстрани построили къщи. После дошла есента, и пътищата „потекли“. Неочаквано разбрали, че японците са били много по-умни от нашите: оградната мрежа удържала калта по време на дъждовете и това се оказал единственият начин, осигуряващ придвижване, а не „плаване“ по островите“, разказва наблюдателят.

Както отбелязва Сафонов, само за един сезон под напора на далекоизточните ветрове и дъждове сградите се превръщали в руини. И се налагало всяка година да се харчат пари за възстановяване на инфраструктурата.

„Защо за толкова години съветската власт там не е построила нищо? Защо са останали само на Кунашир и Итуруп? По-скоро това говори, че геолозите и географите на Съветския съюз добре са разбирали ситуацията“, допълва експертът.

Той е на мнение, че Русия няма да разгръща воински съединения на нови острови.

Въоръжение за Курилските острови

Модернизацията и преоборудването на Курилския архипелаг се води от 2010 година. Основата на сигурността на страната по това направление, както и преди, си остава 18-а картечно-артилерийска дивизия, която е част от ИВО. През последните години нейната численост бе увеличена и в състава ѝ бе включен самостоятелен танков батальон с машини Т-80БВ.

По думите на министъра на отбраната Сергей Шойгу през 2016 г. тук допълнително ще бъдат разположени ракетни комплекси „Бал“ и „Бастион“, както и безпилотни летателни апарати от ново поколение „Елерон-3“.

Миналата година на бойно дежурство на Курилските острови застъпиха и зенитно-ракетните комплекси „Тор-М2У“.
Източник: bg.rbth.com/