Атанас Зафиров: Във външната политика емоцията невинаги е най-добрият съюзник

– Г-н Атанас Зафиров, алармирахте чрез социалните мрежи за увеличение на мигрантския поток. Какво предизвика гнева ви? Какво не успя да свърши кабинетът „Борисов 2“ за защита на българските граници?
– Моята реакция беше провокирана от конкретни факти. Само за десетина дни в региона на Бургас станаха публично известни 3 случая на заловени големи групи мигранти, незаконно проникнали на територията на страната. Касае се основно за граждани на Пакистан и Афганистан, които идват от страни, където не се води война и на практика се преследват икономически или други интереси. Близо 70 души за по-малко от две седмици е стряскаща цифра и по никакъв начин не кореспондира с бодряшките уверения за нулев, забележете, миграционен натиск и качествено изграждане и функциониране на т.нар. „защитно съоръжение“.
Смущава и начинът, по който бяха открити тези хора – едните извадени от горящ камион с чакъл около границата, другите в тайник на камион, отново с чакъл, и двата по всяка вероятност на фирми, ангажирани със строежа на стената.
Това отново поставя въпроса, как бяха избрани фирмите, защото има огромно разминаване в цената на един линеен км съоръжение – при кабинета „Орешарски“ тя беше 250 хил. лв., а при „Борисов 2“ – около и над милион. И в крайна сметка кой ще поеме отговорността, че съоръжението още не е завършено, а финалът се отлага постоянно. Много им било трудно на изпълнителите, теренът бил нелек. А като взеха милионите, дали пак им беше трудно? Изумен съм от нахалството и упоритостта, с които се повтарят едни и същи лъжи в стремеж най-накрая да станат истини.

През месец декември лично разговарях с областния управител на Бургас, който беше посочен от служебния кабинет като пример за успешен управленец, и получих неговите уверения, че до средата на февруари ще имаме завършена ограда. Сега сме средата на април и краят е отложен, разбирам, за летните месеци. Милионите обаче не се отложиха и като златна река изтичат в нечии джобове. Категорично настоявам за пълно разследване на цялата процедура, реалните стойности и виновниците за забавянето. Аз разбирам, че да се говори по тези теми не е много здравословно. Разбирам, че става въпрос за огромни суми, буквално заровени в земята, както и каналджийски схеми, генериращи огромен паричен ресурс. Но и разбирам също така, че с всеки нелегално проникнал на наша територия чужденец рискуваме един ден да се озовем в световните новини. А това е моят най-голям кошмар!

–  Бившият зам.-министър на отбраната през 2009 г. Валентин Радев от ГЕРБ обвини президента и служебното правителство за презаселването на мигранти у нас. Това заяви той в коментар за новия проект на наредбата за интеграция на бежанците, който беше публикуван за обществено обсъждане в петък. Какъв е вашият коментар?
– Г-н Радев доста фриволно спекулира с цифрите, както и явно не прави разлика между прелокация и разселване. Да твърдиш обаче, че служебен кабинет с 3 месеца живот е отговорен за мигрантските тълпи, след като партийните повелители на г-н Радев с години безропотно подкрепят сбърканата дясноевропейска мигрантска политика на т.нар. „началници от Брюксел и Берлин“ и дори нещо повече, приел си постановление, с което на практика си поканил тези хора в страната, обещавайки им лек живот и привилегии, непосилни за собствените ти съграждани, това вече си е чиста проба гьонсуратлък. Защото още са ми пред очите онези синковци от лагерите в София, които се бунтуваха срещу условията в тях и размахваха това постановление като свидетелство за „потъпканите им права“. Както и едни други, които пък го раздаваха в бежанските лагери в Гърция, в стремеж да приберат парите на тези нещастни хора, обещавайки им светло бъдеще в България.

– БСП настоя Постановление 208 за интеграция на бежанците у нас да бъде отменено. Служебното правителство изпълни това, но прие ново постановление. С какво то е по-добро от първото и смятате ли, че по този начин ще се реши проблемът с миграционния натиск?
–  Правилно беше постановлението да бъде отменено. Защото то беше предателско, прието на тъмно, без обсъждане и със спорни текстове. Доказа го и фактът, че нито една община не  пожела да го приложи, а текстът му предизвика напрежение и протести. И днес, вместо неговите автори да се извинят на българския народ, те, представете си, пак ни поучават.
Дали новото постановление е по-добро, все още не мога да кажа. Правят впечатление обаче няколко неща. В него има далеч по-ясни критерии за интеграция. Далеч по-ясни ограничителни условия и изисквания. Отпаднало е условието да се плащат детски градини и училища и редица други положителни промени. В същото време остава частта за национално съфинансиране на процеса – нещо, с което аз категорично не мога да се съглася. Не България покани тези хора и не ние запалихме войните в света. Не искам ние да плащаме чужди сметки.

– Законопроектът, който предвижда уседналост на гласоподавателите за всички избори, предизвика бурни реакции в обществото, но като че ли най-сериозни критики отнесе президентът Радев. Тезата, че държавният глава не може да инициира подобни промени, тъй като това противоречи на Конституцията, достатъчно основание ли е говоренето за тях изцяло да бъде пренебрегвано, още повече че опитите за външно вмешателство в нашия изборен процес се засилват?
– Този дебат трябваше да започне. В този контекст е добре, че президентът зададе тона, друг е въпросът, че от министерството не уцелиха точната мярка и че законопроектът в този му вид беше свален. Безспорно актът на ограничаване правата за гласуване на българите в чужбина е най-малкото силно дискусионен и силовото му налагане едва ли би решило проблема. В същото време наистина трябва да се намери работещ механизъм, който да не позволява външна намеса в изборите, нещо, което видяхме на последните такива. Наистина има една категория български граждани, които тотално са прекъснали връзката си със страната и биват активирани само по време на избори в полза на една определена политическа сила. Видяхме, че тези хора дори не говорят български и на практика изпълняват чужди сценарии, в ущърб на българските национални интереси. Подобно поведение няма как да бъде поощрявано и законодателно решение трябва да се търси.

– България или по-скоро външното ни министерство подкрепи с официална позиция ударите на САЩ по Сирия. Как ще коментирате действията на първите ни дипломати?
– Като прибързани. Нищо не предполагаше подобна реакция от българска страна. Нормалната практика е в подобни случаи да се изчака санкция на ООН и след като независим орган посочи виновните за безспорно ужасното престъпление с използването на химическо оръжие, да се вземе страна. Нека не забравяме, че тази война не е наша, не ние я започнахме, но България е една от страните, която търпи ужасните последици от нея. Остава ни да се надяваме, че подобни прибързани реакции няма да ни струват допълнителни трудности.

– Нито една политическа сила, включително и БСП, не коментираха изразената от Външно позиция. Защо всички запазиха мълчание по тази изключително важна тема?
– Липсата на достатъчно достоверна информация предполага внимание и такт в даването на каквито и да е било оценки по теми, които в крайна сметка се отнасят за човешки животи. Прибързаните реакции носят в себе си риск от бъдещи усложнения. Във външната политика емоцията невинаги е най-добрият съюзник. Още повече че немалко политици от БСП, и аз в това число, публично определиха реакцията на Външно министерство като прибързана и недобре балансирана. Позицията на левицата винаги е била за въздържане от военна намеса без резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

– Неоспорим факт е, че „Стратегията на България за националната сигурност“ датира преди Арабската пролет от 2011 г. и е абсолютно неадекватна. Нуждае ли се страната ни от нова отбранителна доктрина и нова доктрина за външната политика?- Промените в глобалната среда пораждат необходимостта от изработване на изцяло нова Стратегия за национална сигурност, обхващаща в комплекс съвременните рискове и заплахи и стъпките за изграждане на ефективна система за противодействие. БСП е за провеждане на политика, която да гарантира суверенитета, сигурността и независимостта на страната. Ето защо сме готови да постигнем съгласие и да дадем подкрепа на бъдещо управление по теми, касаещи националната сигурност на страната, като отчитаме и очакваме това да бъде модел на поведение на всички български партии не само в парламента, а и в цялото общество. Интересите и суверенитетът на България не могат да бъдат обект на партийни и каквито и да е други пазарлъци и всеки опит в тази посока ще срещне нашата решителна съпротива./ Юлия Кулинска